Лого на Издателство Милениум

Жестокото присъствие на времето

Категория: Съвременна проза

Превод от английски: Гриша Атанасов
Оформление: Кремена Пенчева

Меки корици
Формат: 14x21
Страници: 360
Година: 2012
ISBN: 978-954-515-196-5
  • Цена:
  • 15.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 13.50 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:

Романът получава "Пулицър" през 2011-а. През следващата година нито една от номинациите не е одобрена от журито, което прави "Жестокото присъствие на времето" единственият двугодишен носител на наградата.

Бени е застаряващ бас китарист и музикален продуцент. Саша е неговата млада и страстна секретарка, чийто личен живот е изпълнен с мрачни тайни. Със сърцато любопитство за промените и хода на времето Дженифър Игън разкрива миналото им, наред с вътрешните колебания на множество други герои, чиито пътища се преплитат.
 
С музика, пулсираща от всяка страница, „Жестокото присъствие на времето” е разтърсващ роман за човешката саморазруха и последвалото изкупление.
 
"Интелигентен и непредвидим, романът на Игън не претендира да дава отговори. Той просто очертава променливата взаимовръзка между надеждата и страха, докато времето дебне." 
в. „Дъ поуст енд куриър”
 
"Нова класика в американската литература." 
сп. „Тайм”
 
"Това е невероятно въздействаща книга, тъжна, забавна и мъдра, която трябва да направи Дженифър Игън име."
в. „Гардиан”
 
„Кажи сега, Скоти – каза Бени. – Имаш демо касета, която искаш да чуя? Имаш албум, група? Песни, за които търсиш продуцент? Какво имаш наум.“

Беше се облегнал на предния ръб на черното си бюро с кръстосани глезени, една от онези пози, които изглеждат много отпуснати, но всъщност са доста напрегнати. Когато погледнах нагоре към него, съобразих няколко неща в бърза поредица: 1) Бени и аз вече не сме приятели и никога повече няма да бъдем. 2) Той гледа да се отърве от мен възможно най-бързо и с най-малко разправии. 3) Аз вече знаех, че ще стане така. Знаех го още преди да дойда. 4) Тъкмо затова бях дошъл да го видя.

„Скоти? Тук ли си още?“

„Е – казах. – Ти вече си голяма работа, така че всеки иска нещо от тебе.“

Бени се повдигна на ръба на бюрото и седна отгоре срещу мен със скръстени ръце в поза, която изглеждаше по-малко отпусната от първата, но всъщност беше повече.
 
„Хайде, Скоти – каза. – Пишеш ми писмо от нищото, сега изникваш в моя офис – предполагам, че не идваш само за да ми донесеш риба.“

„Не, тя е подарък – казах. – Дойдох по следната причина: искам да знам какво се е случило между А и Б.“

Бени сякаш чакаше да чуе повече.

„А е, когато и двамата бяхме в групата и желаехме едно и също момиче. Б е сега.“

Разбрах моментално, че беше правилен ход да намеся Алис. Бях казал нещо буквално, да, но отдолу се криеше друго: бяхме двама лайнари, а сега само аз съм лайнар, защо? И отдолу, още нещо: веднъж лайнар, завинаги лайнар. И най-дълбоко от всичко: Ти я сваляше. Но тя избра мен.

„Скъсах си задника от работа – каза Бени. – Ето какво се е случило.“

„Виж ти.“
 
Гледахме се през черното бюро, седалището на властта на Бени. Проточи се дълга, странна пауза и в тази пауза се видях да връщам Бени или може би той да ме връща обратно в Сан Франциско, където бяхме двама от четиримата във „Флейминг дилдос“, а Бени беше един от най-слабите басисти, които бихте могли да чуете. Беше момче с кафява кожа и косми по ръцете и мой най-добър приятел. Усетих пристъп на гняв, толкова силен, че ми се зави свят. Затворих очи и си представих как се пресягам към Бени през бюрото и му откъсвам главата, изтръгвам я от яката на тази красива бяла риза като плевел с буци пръст в дългите заплетени корени. Видях се да я отнасям в елегантното му фоайе, хванал я за рошавата коса, и да я полагам на бюрото на Саша.
 
Станах от стола си, но в същия момент и Бени се надигна – „скочи“, би било правилно да кажа, защото когато го погледнах, той вече бе прав.

„Нещо против да погледам през прозореца ти?“, попитах.

„Не, изобщо.“ Не звучеше изплашено, но надушвах, че се бои. На оцет, така мирише страхът.

Отидох до стъклото. Престорих се, че гледам, но очите ми бяха затворени.

След известно време усетих, че Бени се е приближил. „Още ли се занимаваш с музика, Скоти?“, внимателно попита той.

„Опитвам се – казах. – Предимно за себе си, колкото да се поддържам във форма.“
 
Можех да си отворя очите, но не и да го погледна.

„Беше невероятен с онази китара – каза. После попита: – Женен ли си?“

„Разведен. С Алис.“

„Знам – каза той. – Имах предвид дали си се женил пак.“

„Продължи четири години.“

„Съжалявам, приятел.“

„Всичко за най-добрите“, казах и се обърнах да го погледна. Стоеше с гръб към прозореца и се зачудих дали понякога си прави труда да погледне навън, дали да разполага с толкова много красота под ръка, означаваше нещо за него. „Ами ти?“, попитах го.

„Женен. Тримесечен син.“ Тогава се усмихна – бегла, смутена усмивка при мисълта за момченцето му, сякаш знаеше, че не го заслужава особено. Надникнах под усмивката на Бени и страхът беше там: че съм го издирил, за да му свия даровете, които животът бе изсипал върху него, да ги залича за няколко съдбовни секунди. Прииска ми се да изкрещя през смях: Хей, пич, не схващаш ли? Няма нищо, което ти да притежаваш, а аз не! Всичко е само Х и О, а тях можеш да ги получиш по милион различни начини. Но две мисли ме разсеяха, докато стоях там и надушвах страха на Бени: 1) Не притежавах това, което притежаваше Бени. 2) Той беше прав.
Всъщност българското заглавие на книгата е брутално сполучливо. Защото сред тези страници главен герой е само и единствено неумолимото време. Всеки от подвластните му аватари се бори всячески с него, но губи безславно битката – и край един басейн умират мечтите, превърнали се в прах и болести. Младостта тук води основно до глупави решения, които след изтекъл след няколко десетки страници живот изглеждат нелепо. Старостта пък е порочна, та препорочна и само бягствата в миналото оправдават смисъла на съществуването. Няма идеално време.

из ревюто на Христо Блажев в блога "Книголания"

 

Не че няма хронология в тази книга – има и то много, но прилича на дебело, усукано въже – виждаш нишката, виждаш пресечните й точки с другите, но никога не можеш да я видиш цялата. Времето не е линия и романът няма начало, отправна точка, на която да се уповаваш.

из ревюто на Милена Ташева в "Аз чета"

 

Но в музиката, както открива едно малко момче някъде там из „Жестокото присъствие на времето“, всичко се променя от паузите. Онези 1-2-секундни моменти, в които вокалът и мелодията спират, ти мислиш, че това е краят, но когато рокендролът гръмва отново, изпитваш облекчение. А после парчето наистина свършва и ТОЗИ. ПЪТ. КРАЯТ. Е. НАИСТИНА.

из ревюто на Преслав Ганев в блога "Литературата днес"

 

Разбира се, този гирлянд си има своите опорни точки и читателят потъва в тях – в музикалния бизнес, където се живее бързо и също толкова бързо се изтлява; в моментната слава и безкрайностите на житейските завои. Всеки от героите усеща върху себе си жестокото присъствие на времето. 

из ревюто на Жоро в блога "Библиотеката"

 

Романът би следвало да се хареса на по-младите. Една от главите е написана в графики, като за прожектиране на слайдове – правоъгълници и елипси с надписи в тях и стрелки. 

из текста на Петко Тодоров в e-vestnik

 

За този си експеримент Дженифър Игън е наградена с Пулицър през 2011 година за "изобретателно изследване на израстването и отглеждането на дете в дигиталната ера, показващо сърцато любопитство за културните промени". 

из ревюто на Александър Кръстев в "Аз чета"

 

Въпрос на любопитство към света и човеците, което ми се струва една от основните съставки на добрата литература. И да, това е литература в хубавия традиционен смисъл на думата, но в същото време е разчупена, нестандартна творба, която си пада и по формалния експеримент. Най-малкото, цяла една глава е поднесена като пауърпойнт презентация!

из текста на Ангел Игов за Sofia Live 

 

Творбата на Игън се отличава с култивирана скромност, която сигурно ще отблъсне почитателите на по-ексцесивни и гранични четива, но пък помага в създаването на богат, ярък, обземащ художествен свят. Получава се произведение, което по форма е свежо и новаторско, а в дълбинните си ефекти следва най-добрите традиции на онова, което все още наричаме с известна носталгия литература.

из текста на Ангел Игов в "Култура"

 

Не е лесно да опишеш времето и влиянието му върху нас, нали? Но Дженифър  Игън успява благодарение на оригиналния си подход и нестандартния начин на писане. 

из ревюто на Lammoth в блога Lammoth's Bookshelf

 

Авторката пише адски умело, като постига невероятен баланс между необходимите описания и оставеното на въображението. Без никаква поза и нравоучение, тя описва живота като неустойчив. Прескачаме в различни моменти от съдбите на героите. Няма сигурност. Минало, настояще и бъдеще се сливат в едно.

из ревюто в блога "Изумен"

Преводачът на "Жестокото присъствие на времето" - Гриша Атанасов, представя романа в "Денят започва в библиотеката".
 

0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката