– Страхувам се, че отново се връщаме към стария спор – каза Елъри, светъл, висок и слаб младеж. – Според мен в основата на криминалния роман стои своеобразна задача за интелекта. Увличаща главоблъсканица на съждения под формата на роман. Игра между читател и велик детектив или между читател и автор. Ни повече, ни по-малко. Край на социалния реализъм на старата школа, толкова обичан някога в Япония. Служителка в офис е убита в спалнята си и след като подметките на детектива се изтъркат от мъчително обикаляне и търсене на улики, най после арестуват шефа й, който се оказва неин таен любовник. Край на подобни сценарии. Край на корупцията и задкулисните сделки на политиците, край на трагедиите, свързани с неспособността на човек да живее нормално в съвременното общество. Трябват ни други мистерии – някои могат да ги нарекат старомодни: добър детектив, имение с подозрителни обитатели, жестоки убийци, невъзможни престъпления и невиждани досега трикове на извършителя. Наречете го чудатост, но аз с радост бих се наслаждавал на такава фабула. Само че всичко трябва да е написано интелигентно.

 

Групата пътуваше с лодка, воняща на риба и смазка, и се наслаждаваше на спокойните морски вълни. Моторът на лодката издаваше тревожни звуци, сякаш изнемогваше.

 

– Смърди – обади се Кар, облегнат на перилата. Намръщи се и вирна дългата си току-що избръсната брадичка. – Не споделям мнението ти, Елъри. Ти и този твой „интелигентният подход“… Щом приемаш криминалната литература за игра, добре, както ти изнася, но не може да повтаряш непрекъснато „интелигентно“.

 

– Странно е да го чуя от теб.

 

– Звучи прекалено надуто. Елитарно. Не всеки читател е толкова умен, колкото си ти.

 

– Така е… – Елъри се замисли за момент. – За мен е оправдано. Аз например разбирам какво става в университета само като мина веднъж през кампуса. Не бих казал обаче, че членовете на Клуба ни притежават нужния интелект. Даже ми се струва, че има един-двама, за които интелектуалната игра може да се окаже сериозно предизвикателство.

 

– Да се скараме ли искаш?

 

– О, не, не бих посмял. – Елъри сви рамене и продължи. – Никой не казва, че ти си един от тях. Под интелект разбирам отношението им към играта. Тук не става въпрос за умни и глупави хора. В света няма човек, който да не притежава поне минимална степен на интелигентност. Респективно, в света няма човек, който да не обича игрите. Говоря за способността да играеш, като избереш интелектуалния подход.

 

Кар изсумтя и обърна глава на другата страна. Устните на Елъри се извиха в тънка усмивка и той се обърна към застаналия до него младеж с по детски кръгло лице и очила с дебели стъкла и рогови рамки.

 

– Ако искаш да знаеш, Льору, детективският роман еволюира по свои собствени правила и приемем ли, че уникалната му вселена може да бъде заключена под формата на игра, ще трябва да признаем, че в модерните времена основата на нашата реалност е доста лабилна.

 

– О – включи се колебливо Льору.

 

Елъри продължи:

 

– Този спор се води от цяла вечност. Старателните полицейски служители вършат работата си бавно, но сигурно. Организацията им е солидна, състои се от опитни и умни професионалисти, които боравят с последните новости в областта на разследващите техники. Вече не можем да говорим за нея като за некомпетентен орган. Напротив, дори е прекалено компетентен. На практика, вече няма място за геройствата на велики детективи, чието единствено оръжие са малките сиви клетки в главите им. Ше?%8