Лого на Издателство Милениум

Съкровището от Зеленото езеро

Категория: Тийнейджърски книги

Превод от английски: Владимир Молев
Оформление: Кремена Пенчева

Меки корици
Формат: 13x20
Страници: 264
Година: 2013
ISBN: 978-954-515-208-5
  • Цена:
  • 14.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 12.60 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Станли Илнатс винаги е на неподходящото място в неподходящото време. Така попада в лагера за малолетни правонарушители „Зеленото езеро”.
 
В този лагер насред пустинята всъщност няма никакво езеро. Имало е, но преди повече от сто години. Сега от него е останало само сухото, равно дъно, в което Станли и другите лагерници неуморно копаят дупки. Дали наистина каляват характера си, или всъщност търсят нещо под зоркото око на Директорката?
 
Изпълнен с шантави образи, мъдър и забавен, „Съкровището от Зеленото езеро” е роман за приятелството, което не се бои дори от смъртоносния жълтопетнист гущер, за любовта и смъртта на най-опасната бандитка в Дивия запад и за едно момче, решено да изрови истината с цената на всичко…

Какво спечели тази книга, освен милиони верни читатели по целия свят: 
Медал „Джон Нюбъри“ (1999)
Национална книжна награда (1998)
Награда „Фликър тейл“ за детска книга (2000)
Награда „Кристофър“ за младежка литература
Награда на младите читатели „Ребека Коудил“ (2002)
Награда „Гранд Каньон“ за тийнейджърска книга (2001)
Награда „Дороти Канфийлд Фишър“ за детска книга (2000)
Награда „Блу Рибън“ на Националния център за детска книга
Награда на щата Масачузетс за детска книга (2001)
 
Да не забравяме също, че е определена за:
Най-добра юношеска книга според Асоциацията на библиотеките в Америка
Най-забележителна книга на годината според Асоциацията на библиотеките в Америка
Най-предпочитана книга в раздел „10-14 години” според Асоциацията на библиотеките в Америка
Книга на годината според „Ню Йорк таймс бук ривю“
Най-добра книга на годината според „Скул лайбръри джърнъл“
Една от 10-те най-добри училищни книги според Нюйоркската библиотека
Най-добра детска книга на десетилетието според „Ривърбанк ривю“
Бестселър на „Пъблишърс уикли“

4.

Пазачът отключи белезниците му и го поведе към вратата на автобуса. Станли се полюляваше леко, бе малко замаян, не беше ставал повече от осем часа.

- Внимавай – подвикна му шофьорът, когато той мина покрай него и се спусна по стъпалата.

Станли не беше сигурен дали шофьорът има предвид да внимава за стъпалата, или му казва да внимава в лагера.

- Благодаря за возенето – рече той.

Устата му беше пресъхнала, чак гърлото го болеше. Земята под краката му беше суха и спечена. Там, където белезниците бяха пристягали китката му, кожата беше запотена.

Наоколо се виждаше само гола пустош. В далечината имаше няколко порутени бараки и разни палатки. Зад тях, до две високи дървета, се издигаше стара дървена къща. Освен двете дървета нямаше други растения. Нямаше дори и кактуси.

Пазачът го отведе до малка постройка. На нея висеше табелка: "Лагер за малолетни правонарушители "Зеленото езеро". Отстрани друг надпис обясняваше, че внасянето на огнестрелни и хладни оръжия, експлозиви, наркотици и алкохол представлява нарушение на наказателния кодекс на Тексас.

Станли го прочете и си помисли: "Идиоти!".

Пазачът го бутна в бараката, където ги лъхна жадувана прохлада от климатик.

Вътре един мъж седеше с вдигнати на бюрото крака. Когато Станли и пазачът влязоха, той не помръдна, само едва-едва обърна глава. Макар че не беше на открито, носеше слънчеви очила и каубойска шапка. В ръката си държеше кутийка с безалкохолно и при вида й устата на Станли се изпълни със слюнка.

Пазачът връчи на мъжа някакви документи и отбеляза:

- Бая семки.

На пода до бюрото се въргаляше конопен чувал, пълен със слънчоглед.

- Отказах цигарите миналия месец – отвърна мъжът с каубойската шапка. На ръката си имаше татуировка на гърмяща змия и когато посегна да се подпише, опашката й се размърда. – Пушех по кутия на ден. А сега изяждам по чувал семки на седмица.

Пазачът се разсмя.

Зад бюрото имаше хладилник и мъжът с каубойската шапка извади от него две кутийки безалкохолно. В първия момент Станли си помисли, че ще даде едната на него, но онзи рече, че са за пазача и шофьора.

- Девет часа лангъркане насам, а сега и девет часа обратно – измърмори пазачът. – Тоя ден край няма.

Станли се замисли за дългото, неприятно пътуване и чак му стана мъчно за придружителите му.

Мъжът с каубойската шапка изплю няколко шлюпки в кошчето. След това заобиколи бюрото и застана отпред.

- Така, аз съм Шефа. Ше-фа, набий си го хубаво в главата. За теб съм господин Шефа, ясно ли е?

Станли се поколеба. Не му се вярваше "Шефа" да е име. А и как трябваше да се обръща към него, с "господин Шефа" или с "господин шефе?".

- Ъъъ, да, господин Шефа – смутолеви той.

- Това тук не е лагер за момичета – заяви господин Шефа.

След това господин Шефа го накара да се съблече и го претърси да не би да крие нещо. После му даде хавлия и два ката дрехи: два оранжеви работни гащеризона с дълги ръкави, две оранжеви тениски и два чифта жълтеникави чорапи. На Станли му се струваше, че чорапите първоначално са били бели, а с времето са потъмнели.

Получи също така и едни бели кецове, оранжева шапка и пластмасова манерка, която за съжаление беше празна. Отзад на шапката беше пришито парче плат, което да закрива врата.

Станли се преоблече. Дрехите ухаеха на прах за пране.

Господин Шефа му обясни, че единият кат дрехи е за работа, а вторият ще носи, когато си почива. След три дни щели да вземат работните му дрехи за пране и да му дадат нови. Тогава другите ставали за работа, а чистите щял да носи, докато си почива.

- Всеки ден, включително събота и неделя, ще изкопаваш по една дупка. Тя трябва да е дълбока метър и половина и също толкова широка. Мярка ти е лопатата, дупката трябва да е дълбока и широка колкото нея. Закуската е в четири и половина.

Изненадата на Станли сигурно си бе проличала, тъй като господин Шефа добави, че започват работа рано, за да избегнат най-горещите часове на деня.

- Тук не се допускат превземки и лигавщини – предупреди го той. – Ако копаеш бавно, ще стоиш на слънцето по-дълго. Ако намериш нещо интересно, трябва незабавно да уведомиш мен или някой от отрядните ръководители. Щом свършиш работа, си свободен.

Станли кимна, за да покаже, че е разбрал.

- Това тук не е лагер за момичета – заяви господин Шефа.

Провери раницата му и му позволи да я вземе със себе си. След това го изведе в адската жега навън.

- Огледай се хубаво – нареди му. – Какво виждаш?

Станли плъзна поглед по безкрайната пустош. Въздухът тегнеше от топлина и прахоляк.

- Нищо – отвърна той. И побърза да добави: – Господин Шефа.

Господин Шефа се изсмя.

- Виждаш ли постове и пазачи?

- Не.

- Електрическа ограда?

- Не, господин Шефа.

- Няма никаква ограда, нали?

- Да, господин Шефа.

- Искаш ли да избягаш?

Станли се обърна към него, не беше сигурен как да разбира въпроса му.

- Ако искаш да избягаш, хайде, върви, няма да те спирам.

Какво ли беше намислил господин Шефа?

- Виждам, че гледаш пистолета ми. Не се тревожи, няма да стрелям по теб – той потупа кобура. – Той е за жълтопетнистите гущери. Не бих си хабил патроните за теб.

- Не мисля да бягам – рече Станли.

- Браво на теб – отвърна господин Шефа. – Оттук никой не е избягал. Не ни трябва ограда. И знаеш ли защо? Защото на сто мили околовръст няма да намериш и капчица вода. Щом искаш, бягай. След три дни лешоядите ще пируват с теб.

В далечината няколко момчета с оранжеви гащеризони и с лопати на рамо се влачеха към палатките.

- Жаден ли си?

- Да, господин Шефа – отвърна с благодарност Станли.

- Е, свиквай. Така ще е през следващите осемнайсет месеца.

Няма страшно, и да изпуснете нещо, ще ви се иска да започнете книгата отначало минути след като сте я завършили първия път. Защо? Защото това е силно математически роман-приказка – както в клишето за пушката на сцената, тук всяка най-малка подробност получава своето обяснение до края.

из ревюто на Александър Кръстев в "Аз чета"

 

А сега прочетете името Станли Илнатс на обратно и дано се усмихнете, защото съм сигурен, че в този случай книгата ще ви допадне.

из ревюто в блога "Книжен Жор"

 

Тази е по-скоро в категорията на „Братята с лъвски сърца“. Завладяващ ритъм, поносимо клиширана история и кофа с добре поднесени морални ценности. 

из ревюто на Преслав Ганев в блога "Литературата днес"

 

"Съкровището от Зеленото езеро" е книга, която ненатрапчиво те кара да се влюбиш в нея, да отгръщащ ненаситно страница след страница до края, след който оставаш усмихнат, щастлив и дете отново поне за една вечер, на каквато и противна възрастна възраст да си в момента.

из ревюто на Христо Блажев в блога "Книголандия"

 

Лично аз я вкарвам в измислената от мен категория "умни книги за подрастващи".

из текст в блога reflexi 

 

Станли е по всички критерии котсуз – все се намира на неподходящото място в неподходящото време. И е честен до безкрай. Две неща, които му гарантират бедите.

из ревюто на Змей в блога "Книгозавър"

 

Трудно ми е да ви разкажа историята, без да издам най-любопитните моменти. Те са доста и докато четеш, у теб се загнездва онова чувство, че светът е малък и всичко е толкова свързано, че няма как да избягаш от съдбата си.

из ревюто на Вал Стоева в "Детски книги"

 

Книгата е едно от най-стойностните четива, които можете да откриете на лавиците с детски книги по книжарниците. 
                                                           из ревюто в блога "Книжни криле"
През 2003 година "Съкровището от Зеленото езеро" е екранизирана от „Дисни” във филма „Семейното проклятие”.
 

2 коментара
  • Катерина

    Книгата е изключително приятна и интересна. Горещо я препоръчвам на всички!

  • Алекс

    Страхотна книга! Детето я прочете за 2 дни!

Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката