Лого на Издателство Милениум

Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор

Категория: Здравна литература

Превод от немски: Екатерина Войнова
Оформление: Венета Атанасова

Меки корици
Формат: 14x20
Страници: 336
Година: 2016
ISBN: 978-954-515-373-0
  • Цена:
  • 18.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 16.20 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


През 2005 г. 40-годишният Свен Бьотхер – журналист, писател, преводач и тв продуцент, се разболява от „нелечимата“ болест множествена склероза. Баща е на три невръстни дъщери и решава да посвети малкото време, което му остава, за да запише „всичко, което ще им е нужно да знаят, за да живеят и оцеляват“ без него. Така се ражда книгата му „Квинтесенции“, която бързо се превръща в бестселър. Тогава всъщност изведнъж му се приисква да вземе нещата в свои ръце и да открие нови пътища отвъд официалната медицина. Лекарите отговарят уклончиво на повечето му въпроси, често ги игнорират арогантно или обявяват всички алтернативни терапии за шарлатанство. Но той не се отказва. Достига до убеждението, че собственото му тяло не му е враг, а партньор, че организмът му е прекрасно функциониращ механизъм, който просто се е пообъркал и е решил, че трябва да се бори и унищожава вещества, които му принадлежат и са му нужни. След множество проучвания Бьотхер сам открива какво е вредно за него и си съставя ясна индивидуална система за пречистване на отрови, за здравословно хранене и живот. Започва да се занимава с йога, със стрелба с лък, с различни упражнения за стимулиране на мускулите.
 
От 2010 г. насам, както сам казва, е „най-често здрав“. Работи активно и се радва на поотрасналите си дъщери. В настоящата си книга по увлекателен начин той разказва как е постигнал своеобразен „рестарт“ на организма си и предлага не само научно обоснована информация за всичко, свързано с множествената склероза, но и дълбоко емоционална мотивация за побеждаването на болестта със собствени сили.
 
„Не описвам чудо, а само процеса на самолечение. Не казвам, че съм напълно излекуван, но съм постигнал всичко възможно. И то всъщност никак не е малко и е прекрасно.“
Книгата влиза в остър спор както с лекарите, които често не знаят какво да правят, така и с фармацевтичната промишленост, чийто интерес не е да лекува.

За из път

(листовка)

Най-ефективното лекарство е силата на природата,

която е вътре във всеки един от нас.

Хипократ

Душевното спокойствие и вярата са в основата на всяко оздравяване, но невинаги са единственото целебно средство, особено при по-тежко заболяване. Първата част на книгата се появи през 2013 г. по желание на братя и сестри по страдание. Те, съвсем естествено, далеч по-малко се вълнуваха от основната ми житейска философия, отколкотоот това, какво точно съм „направил“, за да укротя моята драматично протичаща в началото множествена склероза (мултипленна склероза, МС) дотолкова, че отново да започна да ходя, да виждам, да работя – все неща, които правя и до днес. Дали и доколко съм се „излекувал“ – това за нас, засегнатите от заболяването, никога не е играло особена роля. Помежду ни цари единомислие, все едно дали то е демонстрирано или премълчавано, че дори „само“ почти пълното възстановяване на здравето за всеки болен от МС е огромен успех. Още повече че всъщност учебниците напълно изключват подобни постижения.

Да съкратя историята си до това – „бях почти мъртвец и отново съм абсолютно здрав“ – би било невярно и недопустимо. За съжаление, относителността на подобно съждение няма как да се обясни на здравите хора, на здравите медийни експерти пък – съвсем не може. Те допускат само прости истории с прости отговори, задължително с едно единствено „вълшебно средство“ или поне с едно единствено, лесно за запомняне действие, което да е в основата на историята. Всичко, което изисква повече и по-дълго съсредоточаване, не става за медийна употреба. И това е причината да пропускаме страшно много неща.

Ето защо предварително предупреждавам – няма да описвам никакво чудо, а само процеса на самолечение. Не до пълно излекуване, в смисъл „той отново е на 17 и се готви да спечели Открития шампионат на Франция по тенис", а лечение в рамките на възможното. Но това, което е възможно, всъщност никак не е малко и е прекрасно.

Излезлият през 2013 г. сравнително кратък текст „МС за начинаещи, които не искат да напреднат“* дава, откакто се появи, това, за което е предназначен – надежда. И то добре обоснована. На всичкото отгоре текстът ме освобождава от задължението всеки ден да отговарям шармантно и подробно на не по-малко от десет също толкова шармантни и подробни писма, а подобна задача, честно казано, би се сблъскала драматично с моята първостепенна по важност задача – да снабдявам с храна, дрехи и смартфони моите дъщери. Последното няма как да зарежа. (Затова, моля ви, не го приемайте лично, ако в бъдеще по изключение не отговоря на някого или просто го препратя към въпросния текст.)

По-обемистата втора част на тази книга „Самолечение за напреднали“ се състои от откритите по-късно всевъзможни взаимовръзки, от направените вследствие на дълбоки размисли и разговори допълнения, тоест: там ще откриете всички важно – задълбочено и в детайли. Освен това ще намерите отделни аспекти не само на моята МС, а на много и протичащи по съвсем различни начини заболявания, обобщени под наименованието „множествена склероза“. Ще можете да хвърлите поглед далеч отвъд силно стеснената територия на нашата „болестна ниша“**. На вас оставям да решите дали ще прочетете само „кратката версия за хора, бързащи да вземат решение“, или ще се задълбочите в темите „болест“, „здраве“, „терапии“ и „лечение на нашето „нелечимо заболяване“. Ще се радвам много, ако изберете последното и се надявам, че ще спечелите някои нови познания, независимо дали ще четете подред – най-напред част първа, след това – втора, или ще прелиствате, ще поглеждате ту тук, ту там и ще допълвате моменти от първата със задълбочените анализи от втората (за целта съм поставил бележки в края на всяка кратка глава в Част I). И двата пътя са възможни, без проблем. И двата могат да доведат до успех дори хора, които имат други заболявания или пък късмета да са здрави и твърдо са решили да останат такива.

И накрая: съвсем естествено е, че някои от препоръките тук, макар и основани на научни доказателства, не са валидни изцяло и завинаги, те просто отразяват сегашното ниво на развитие на научните изследвания. Точно на това се дължи решението ни – на проф. д-р Йорг Шпиц, Ано Йордан и на мен – да направим интернет сайта www.lsms.info и се надяваме да го поддържаме още дълги години, още повече, че той се ползва и приветства от много лично засегнати от болестта. Там редовно ще намирате актуализирани препоръки за много аспекти на различните форми на МС. Тоест, ако между появата на тази книга и попадането ѝ във вашите ръце е минало повече време, ако имате въпроси, засягащи някои фини аспекти или детайли, особено що се отнася до въпросите, свързани с храненето, с хранителните и лечебните добавки, не пропускайте да хвърляте от време на време поглед върху споменатия сайт. (А ако познавате някого, който би могъл да се включи и допълни нашата информация, моля ви, споделете незабавно.)

P.S.: Не съм лекар.

P.P.S.: Адвокатът ми твърди, че тук е мястото на текста, който обикновено се отпечатва с дребен шрифт:

За описаните по-надолу медицински и терапевтични мерки авторът не носи отговорност. Той споделя само личния си опит в процеса на лечение, описва единствено личните си възгледи и своите практики, свързани с тях. В случай че реши да ги повтори, всеки читател сам носи отговорност за действията си.

И сега, отпечатано с по-тъмни букви и надявам се достатъчно ясно – аз не съм лекар.


* Първата версия, която продължава да се разпространява във формат pdf на http://www.erzähler/?page_id=1000 – бел. авт.

** Такава е вярната според мен преценка на нашата болест, или по-скоро семейство  заболявания. Направи я през 2009 г. потенциалният ми издател, когато един от приятелите ми автори посъветва да ми възложи да напиша книга за множествената склероза. Трябва да призная, че добрият издател вече беше на едно уиски, но от гледна точка на пазара мнението му беше съвършено правилно. Да не говорим за забележката му накрая: „Кажи на твоя човек, че ако има рак, веднага ще го издам, това се купува гарантирано и масово“. Фактът, че все още мога да докажа само наличието на диагноза МС, бихте могли и дори ви моля да си обясните с това, че все още не съм готов на всичко, само и само да получа договор за издаване на книга – бел. авт.

Прочетох я. И мисля, че е добре всеки, който е докоснат от този „нелечим“ медицински казус, да я има и да я прочете. За мен изненади нямаше. По-скоро се чувствах доволна от това, че не съм сама. И да, истината е такава: Терапията е въпрос на Личен Избор!

из ревюто на Биляна Савова, основател на "МС - МОГА САМ" и артдиректор на списание "ЕВА"

0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката