Лого на Издателство Милениум

Васил Левски – факти и фикции

Категория: История

Оформление: Николай Киров

Меки корици
Формат: 13x20
Страници: 192
Година: 2017
ISBN: 978-954-515-386-0
  • Цена:
  • 8.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 7.20 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Истината за живота, смъртта и делата на националния герой

Кой предаде Левски?
 
Поп Кръстьо, Димитър Общи или някой трети? Документалното разследване на Веселин Игнатов дава недвусмислен и смразяващ отговор на един от сакралните въпроси в българската история. Сред множеството разнопосочни следи истината лъсва, подплатена с факти и документи, изровени измежду тонове от свидетелства на очевидци, неизвестни страници на държавните архиви и трупани с годините исторически трудове.
 
Най-иконичната фигура в българския хронопис тревожи народната памет почти век и половина след смъртта си. Възхваляван или обругаван, Апостола на свободата е многократно и без свян мизползван за всевъзможни демагогски каузи. Само книги като настоящата, която старателно и добросъвестно изследва всички сведения, без да манипулира читателя, могат да изкупят донякъде историческата ни гузност, да възкресят вярата, че не сме робско стадо и народ от предатели, и да ни дадат сили да съградим чистата и свята република, за която героите ни са платили с живота си.
Възможностите съвременникът да оповестява публично своите виждания са почти неограничени. Кой и в какво ли не състояние върлува по книжовното, медийното, интернет пространството. Стълпотворения от букви, звуци, знаци, символи, сигнали! Информационна лавина наваля всинца ни отвсякъде, по всяко време, чрез всякакви средства и прийоми, с всячески претенции. И всеки – безпрекословно прав!
 
Изпитание е всред това неистовство издирването на обективен, задълбочен, аргументиран, отговорно изготвен историографски материал. Просторът за волнодумство по всеки проблем на Историята е безграничен, претендентите да го разрешават – неизброими, тезите – необозрими!
 
Не е пожален и Васил Иванов Кунчев – дякон Игнатий – Левски – Апостола на свободата. За него – мъжа образец, революционера еталон, водача пример, човека мярка, героя мит, месията светец – вече е изговорено, омастилено, набрано, дигитализирано, филмирано толкова, че сме стигнали до бледословия и фантасмагории. Защото прогресивното иконосписване на българския Свободотвòрец от Освобождението до наши дни се съпровожда от неизбежната алтернатива – профанизацията. Резултатите от нея са прескръбни: „Левски при раждането си е излязъл от утробата на майка си с ризницата, бабека – външната обвивка на детето. За така родените деца народното поверие казва, че те, когато пораснат, далеч ще се отличават от другите – ще бъдат необикновени, лични, знаменити“; „за да изпита моралната устойчивост и за да кали психиката и волята на своите сподвижници, той ги е проверявал на бесилото“... И ако за фолклористичните измислици на редовия българин може да се прояви снизхождение, какво е оправданието на учените ни и титулуваните глави на държавната хранилка?
 
Да се обхванат казаните и писани небивалици за националния първенец, е непосилно. Безчет са кривините, за да бъдат пребродени. Ала кривиците трябва да се казват, да се изправят и преодоляват, доколкото е възможно. Не за да му осигуряваме своеобразен имунитет, не за да го оправдаваме, отбраняваме и канонизираме – той не се нуждае от това! Паметта му въпие единствено Истината! А Тя – да я възлюбим, откриваме, отстояваме!
 
Какво правят „признателните потомци“, които се кълнат в Нея, пък тръбят, че бил учил недоучил, масон, диктатор, все се криел? Да беше вярно – нищо против. Но не е! Такива твърдения са посегателство върху фактите, манипулация на истината. Графоманският нагон е стихия без свян, свяст, съвест и най-коварно се изживява за самодостатъчен. Криворазбраната автономност го опиянява и тласка да изобретява свои „открития“, които обикновено са фикции и фантазми, а понякога и нещо по-страшно и абсолютно непростим грях – съзнателно поддържана, разпространявана и натрапвана лъжа.
 
Още по-страшно, непростимо и греховно е да се примиряваме с неточностите и с неистините за най-величавия възрожденски българин. Затова написах тази книга – за непредубедения сънародник. Нека той да отсъди...
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката