Лого на Издателство Милениум

Сенека и разумното щастие

Категория: Философия

Оформление: Николай Киров

Меки корици
Формат: 13x20
Страници: 144
Година: 2017
ISBN: 978-954-515-394-5
  • Цена:
  • 8.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 7.20 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Книга четвърта от поредицата "Философия за всеки"

Заради забележителните си ораторски умения Луций Аний Сенека (4 г. пр.н.е. – 65 г. сл.н.е.) привлича вниманието върху себе си още твърде млад. Талантът му в боравенето със словото омагьосва слушателите и той бързо добива славата на изкусен говорител и мъдър човек.
 
Влиза в Сената още по времето на Калигула, който така му завижда заради една от речите, че заповядва да го екзекутират. Жената на Клавдий – Месалина, също настоява за смъртта му, но вместо това е пратен на заточение, а след смъртта ѝ, по молба на Агрипина, става учител и наставник на Нерон.
 
Значително място в етиката му заемат понятията „добродетел“, тълкувано и схващано като основна цел на всеки човек, и „въздържание“, приемано като единствен път за постигане на свобода. Рационализмът във философията му кристализира в крайно отричане на хедонизма и на материалистичните ценности в живота. Човек, устремен единствено към непрестанното добиване и увеличаване на благата и богатствата си, не е свободен човек според Сенека. За римския стоицизъм характерна е още и идеята, че провидението направлява света, а „действието на духа е движещата сила на всички неща”.
 
В книгата са събрани 44 кратки разказа за философията му, отнасяща се към универсалните човешки проблеми и стремежи.
За пороците
 
Един унил човек веднъж посетил Сенека и заразказвал на философа болката си:
 
– Каквото и да наумя да правя, никога не ми се получава!
 
– Защо? Съдбата ли е вечно против тебе? – попитал госта си Сенека.
 
– Не... Всъщност се смятам за късметлия...
 
– О! Тогава как така не можеш да се похвалиш с успехи?
 
– Мисля, че е поради собствената ми слабост.
 
– Значи – отвърнал философът – притежаваш някои пороци?
 
– Да – кимнал човекът. – Няколко.
 
Замислил се за кратко Сенека, а после попитал:
 
– И какво правиш с тях – храниш ли ги, или ги озаптяваш?
 
Объркан, човекът вдигнал рамене:
 
– Как какво? Осъзнавам, че ги притежавам, ала все още не ми достигат сили, за да се отскубна. Поддавам им се и после пак се разкайвам.
 
– Това значи, че ги подхранваш, че им робуваш?
 
– Да – признал си гостът.

– Но как тогава очакваш да постигнеш успех? – учудил се Сенека.

– Нима осъзнаването им не крачка напред? – тихо попитал човекът с плаха надежда.

– Съгласен съм – кимнал мислителят. – Донякъде е крачка напред, ала е твърде малка и дори бих казал, съвсем недостатъчна. Ето какво ще ти кажа, приятелю: да осъзнаеш собствената си слабост, недостатък или порок, това е винаги напредък, но кажеш ли си:„Не съм готов да се поправя“, или пък: „Такъв съм си, какво да се направи!“, значи сам спираш пътя си едва след първата крачка. Нужни са повече усилия.

– Кажете ми тогава какво мога да направя?

– Поеми отговорност за всичките си действия! Направил си първата крачка, затова не спирай. Ако сега се спреш, значи одобряваш и приемаш порокът да направлява дните ти. Ако ли пък не ти се нрави, стани и го заяви, а сетне се поправи.

Кимнал гостът и замислен си тръгнал.

0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката