Масата пред Тодор Живков беше винаги отрупана с най-добрите блюда. Приготвях му ги повече от двадесет години, хранех също и семейството, и всичките му приятели и гости. От тогава до сега през ръцете ми минаха рецептите на най-различни баници, каши, ястия с месо и без месо, вкусни десерти. Аз ги събирах, убеден, че един ден ще мога да ги предам на някого.
Заповядай в „кухнята” на Бай Тошо, читателю!
Уводни думи,
или как готвачът на Живков стана Бай Данчо
Историите, които доскоро разказвах, винаги започваха с „Преди, като бях на длъжност при Бай Тошо...”, и действително продължаваха с някоя колоритна случка от живота ми в УБО.
Работата ми като личен готвач на Тодор Живков ми осигури един постоянен интерес, който не стихва и до днес. Повече от две десетилетия всички искаха да узнаят с какво съм хранил Първия, подлагал ли се е той на диети, как се е държал у дома, сред своите...
Само година след публикуването на „Аз, готвачът на Живков” книгата успя да влезе в домовете на толкова много семейства. Започнах да получавам обаждания от близки, приятели и отдавна забравени познати. Мои колеги, от които нямах ни вест, ни кост толкова години, ме откриха; купища писма се изсипаха до мен от българи зад граница, благодарни за събраните вкуснотии от националната ни кухня.
Не ми липсваше и внимание от страна на медиите. То не бяха вестници, списания, телевизии... Дори получих покана от Нова телевизия да водя кулинарната част в неделното им предаване. Благодарен съм за изключителния екип, на който попаднах там, времето, което прекарах с него, е част от моята лична история.
Наскоро обаче си помислих, че имам още рецепти за споделяне. Най-добрите от тях са в тази втора книга, която събира всичко, което по една или друга причина не влезе в „Аз, готвачът на Живков”. Избраните ястия са изцяло съобразени с новите тенденции в храненето. Тук няма рецепти с много мазнини, захар или нишесте. Не! Време е да се храним здравословно.