... И не със лукса на „Балкантурист”

И не със преводача-екскурзоводка,

Аз със духа си български и чист

аз правя днес прощалната разходка.

Сбогувам се със този слънчев край

със пътя край морето, със морето.

Ах, нейде ако съществува рай,

то значи аз съм в него. Пеят светли

в очите ми води и небеса.

Между лозята пътят лъкатуши.

И този свят от прости чудеса

ме прави пак добър, великодушен.

Не ме засяга този битпазар

на флиртове, валути и бикини.

Това море ме прави господар

на облаците, на вълните сини.

Тук всичко извисява моя дух

И аз сега се чувствам внук достоен

На оня див и честен Аспарух

подир когото ти, земя, си моя!