Никой не знаеше какво точно прави Борис и какво е намислил. Носеха се слухове, че планира мащабен поход в Сърбия, за да спаси първородния си син и да отмъсти за поражението, че събира злато и скъпоценности от всички краища на ханството, за да откупи Расате, дори че е готов да предаде на сърбите Сердика, за да си върне сина.

 

Настроението на хана се бе прехвърлило върху всички. Никой не знаеше какво точно да прави. Боилите не смееха да свикат сами Великия съвет, пратеници стояха неприети по странноприемниците, търговията вървеше все по-вяло, гарнизоните се бяха разпуснали. Из града вилнееха престъпни шайки; убийци, крадци и джебчии се спотайваха по ъглите, възползвайки се от ханската слабост. Търговците гледаха да затварят колкото се може по-рано сергиите си, за да не стават жертви на нападения, а по-заможните се бяха снабдили с охрана, която да пази тях и домовете им. Дори слугите в двореца се бяха умърлушили и, занемарили задълженията си, се събираха по ъглите, разнасяйки клюки и сплетни.