Лого на Издателство Милениум

Ета, Ото, Ръсел и Джеймс

Категория: Съвременна проза

Превод от английски: Маргарита Терзиева
Оформление: Ина Бъчварова и Владимир Венчарски

Меки корици
Формат: 14х21
Страници: 288
Година: 2014
ISBN: 978-954-515-236-8
  • Цена:
  • 14.99 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 13.49 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:

С българското издание на "Ета, Ото, Ръсел и Джеймс" Ема Хупър прави световна премиера на романа си.

Защото Ета започваше да забравя, а Ото започваше да си припомня. 
 
Защото след всичките шейсет години Ръсел още накуцваше и продължаваше да я обича. Защото когато забравяш, всичко може да стане истина. И да решиш, че наистина нещо се е случило. 
 
И защото никога не беше виждала океана. 
 
Заради всичко това 83-годишната Ета нахлузва ботушите, нарамва пушката, пъха парче шоколад в джоба и тръгва по 3232-километровия път към океана – от уютния сегашен дом в затънтената канадска провинция назад, през планини от спомени и реки от надежди, до годините на глад, война и неукротима любов.

 
„Досущ като приказка, „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” е особена, дори магическа. Историята е пестелива, но много красива.”
Fort Worth Star-Telegram
Ото се прибра по тъмно, вървеше бавно и внимателно през полето, тъй като в мрака не можа да намери пътеката. Това му напомни как се връщаше пиян към дома с Ръсел или към лагера през заплашително притихнали френски селца в компанията на момчета, които почти не познаваше, а веднъж и с Оуен. После, след като се взеха с Ета, почти не пиеше.

Легна си веднага, беше станало късно. Три часа по-късно се събуди от крясъци и тропот.

– Ото!

Удари по вратата. Ритници.

– Ото!

Надигна се. Трябваше му миг да се ориентира къде е и кое време е. В леглото, три сутринта.

– Ото!

Ръсел. Ръсел крещеше и риташе по вратата. Пиян ли беше? Може би. Заради сакатия си крак се подпира ше на касата за опора преди всеки ритник. Ото чуваше проскърцването при облягането му. Скръц, после дум.

– Ото!

Скръц, дум.

Ото дръпна завесата и отвори прозореца до леглото. Показа глава навън и извика:

– Ръсел! Боже мой! Три сутринта е!

– Хайде, да вървим! Не съм пиян. Не съм пиян, Ото. Дойдох да ти кажа, че трябва да заминем. Веднага. Трябва да я намерим. Може да умре на пътя! Може и вече да е мъртва! Обличай се. Докарах пикапа. Ако тръгнем сега, до сутринта ще сме в Манитоба.
Ото се облегна на рамката на прозореца. Люспици бяла боя полепнаха по корема му. Беше гол до кръста.

– Кой знае къде е тя в момента, Ръсел.

– Точно заради това трябва да отидем да я търсим, Ото. Точно заради това.

– Не – отсече той.

– Ото!

– Не тръгвам.

– По дяволите, Ото!

– Не, Ръсел. Няма да стане.

– Нали уж си й мъж? Какъв мъж си й ти?! За нищо не те бива!

Той ритна отново вратата, този път още по-силно. Загуби равновесие и политна назад към пикапа.

– Сам ще отида тогава. Тръгвам веднага. И това ми било мъж!

– Тя не иска да ходим да я търсим – отвърна Ото, но го каза тихо, твърде тихо, за да го чуе Ръсел, който му беше обърнал гръб и куцукаше към пикапа. Влезе в кабината, запали фаровете и входната врата грейна, все едно вече беше съмнало.
А най-прекрасното от всичко са писмата между Ета и Ото. Писмата, ех, писмата… защото писаното слово остава да шепти и да напомня дълго след като всички изказани думи за изтлели.

из ревюто на Змей в блога "Книгозавър

 

Написана е точно все едно слушаш възрастен човек да ти говори – ясно в дребните детайли и по на едро в контекста на историята, нехронологично, но с цвят и силна емоция.

из ревюто на Станислава в блога "Левитация

 

В началото мислех, че Ета е истинска, но след един момент в книгата започнах да вярвам, че е само спомен за една жена; че е призрак, видение, фантазия.

из ревюто на Девора в блога "Библиотеката"

 

Тази книга ще ви накара да искате да видите океана. Или поне морето. Да погалите елен, да изпечете сладкиш и да засеете нива. Да се радвате, че сте живи и млади, че имате сили. И най-вече – ще оцените това, че има къде да се завърнете след дълго пътешествие.

из ревюто на Милена Ташева в "Аз чета"

 

"Ета, Ото, Ръсел и Джеймс" на Ема Хупър е книга за много неща – семейство, война, първата и единствена любов, но основното според мен е, че човек винаги може да почне да върви, да избяга от блатото, в което усеща, че затъва. 

из ревюто на Христо Блажев в блога "Книголандия"

 

Пътуването на Ета ще се извиси над старостта. Ще се движи покрай основите на приятелството, ще се вглежда в закономерностите на любовта, която с години изгражда ежедневието, ще преминава покрай тревогите от отминалата световна война, която оставя белези завинаги и никога не отшумява напълно...

из текст на Яница Христова в "Литературен вестник"

 

В роман, който разказва спокойно сякаш размесва тесто за сладки. Избира точните герои, сипва премерено количество истории, щипка война, стрък писма (с думи, изрязани като дантели) и дава свобода на фабулата да се разлее в няколко посоки, от които дегустиращият читател да приеме тази най-близка до вкуса му. След това омесва изкусно детството със старостта, срещите с раздялата, войната с любовта, разбърква дати на писма и репликите на герои сред изобилие от диалози. Нероденото дете се ражда в нечовек. Несподелената любов се споделя в мечти. А самотата се лекува с преследването им. Така читателят се сдобива с необикновена история. Историята на Ета, Ото, Ръсел и Джеймс.

из ревюто на Mira Baldaranova в блога "Книжка с мишка"

 

Романът на Ема Хупър е плавен скок във времето. Или поне скок през световете. Защото из тези страници ще се окажете в една вселена на спомените, но и на човечността и емпатията. Във вселена далеч от съвременното „всеки себе си чете“, в която приятелството е най-важно, а любовта не е апотеоз на самотата. 

из ревюто на Темз Арабаджиева в блога "На по книга, две"

 

И все пак в началото бе пътят. Пътят до океана – невиждания, непредставимия… мечтата. Пътят, който лично трябва да наченеш, независимо кога. Дори да си на 83. Дори и да вървиш пеша с дни. Дори и сам… Не знаеш какво ще се случи, не знаеш кого ще срещнеш, не знаеш дали ще се справиш. Но знаеш, че трябва. Че един ден си станал от леглото и си знаел, че ще тръгнеш. 

из ревюта на Диляна Георгиева в "Аз чета"

 

Разделих се с Ета, Ото, Ръсел и Джеймс на последната страница, но остана неясното чувство за загуба. Сякаш все още се лутах из спомените, но не моите, а тези на героите, направили от книгата машина на времето.

из ревюто в блога "Книжен Петър" 

Ема Хупър разказва какво я е вдъхновило да напише "Ета, Ото, Ръсел и Джеймс".
 

0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката