Лого на Издателство Милениум

Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си

Категория: Съвременна проза

Превод от английски: Маргарита Терзиева
Оформление: Ина Бъчварова и Владимир Венчарски

Меки корици
Формат: 13x20
Страници: 216
Година: 2014
ISBN: 978-954-515-252-8
  • Цена:
  • 16.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 14.40 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Българското издание на романа има две корици. Втората концепция на дизайнерите Ина Бъчварова и Владимир Венчарски представя книгата като парче месо, готово за замразяване. Можете да разгледате проекта тук.

Казвам се Лизи Прейн и съм на петдесет и три години. Въпреки че убих и после изядох съпруга си Джейкъб Прейн в нашата къща в Съри Хилс, смело мога да кажа, че живях добре. Имам си приятел, който ме избави от мен самата и ме научи да се смея. Намерих нови познати. Забавлявах се с готвене, работа в градината, разходки и се наслаждавах на компанията на моето куче. Имам въображение, но имам също и практичен ум. Не се измъчвам и не позволявам мислите за онова, което направих, да ме преследват.
 
„Брак, предателство и един месец незабравимо ядене“
Натали Йънг
Джейкъб беше мъртъв от три дни. Лежеше във фризера, разфасован на шестнайсет парчета. Лизи имаше намерение да започне с готвенето този следобед. Още докато се навеждаше над него, за да провери пулса му, й стана ясно, че не може да го зарови в гората и не само защото не й достигаха мускули и нерви да изкопае достатъчно голяма дупка, а заради онова, което можеше да стане после. Изплаши се, че мъжът й може да се надигне от гроба, да се размърда под земята. Силните бури тук често изкореняваха дървета. Някое старо дърво можеше да падне, да разрови земята и да измете натрупаните в дерето листа. После някое куче или човек можеше да го намери и това щеше да бъде краят. Телефонът щеше да се подпали от звънене, както и мобилният є телефон, оставен на масата в кухнята, за да є е под ръка. Щяха да я намерят където и да отидеше, да я върнат обратно в гората на Съри с полицейска кола, да я изправят пред трупа и да я накарат да си признае.

Лизи слезе от колата, отвори багажника и изчака кучето да препикае живия плет, после да се мушне под него в градината. Ако бе имала намерение да остава в малката къща до гората, щеше да натика тялото на Джейкъб в блатото, което ограждаше улицата от двете страни. Там никой не ходеше и винаги беше тъмно. Щеше да го замъкне между тръстиките и да живее с мисълта, че съпругът є гние години наред там, съвсем близо до дома.

И щеше да се получи добре, защото никой – нито пощаджията, нито големите деца от фермата, нито хората, които обичаха да се разхождат наоколо – нямаше да се усъмни нито за миг, че под носа му има гниещ труп. Планините на Съри, и особено тази част около шосе А31 между Гилдфорд и Фарнъм, бяха нещо различно от общата картинка по пътя за града. Тук хората излизаха сутрин за работа през бляскави железни порти и поемаха към Лондон с мощните си тихи коли. През уикенда си правеха екскурзии до градинския център и организираха вечери в удобните си кухни. Нямаха време да си врат носа, да слухтят и следят за неща, които не пасваха на общата картина. Дори и пощальонът, който хвърчеше през бабуните и локвите на пътя, оставяйки моторът да бумти, докато тичаше по стъпалата в тесните си дънки и тениска, за да остави пощата, работеше на няколко места, имаше четири деца и не му беше до това.

Затова тя можеше да го направи. Можеше да набута Джейкъб в мочурището, да го държи там и да каже в пощата, в селската кръчма и на жената с големия кок в местния магазин, че е заминал за Аржентина или за Калифорния, а защо не и за Камбоджа, за да започне нов живот с любовницата си. Нямаше да им обяснява, че е срещнал тази любовница в хотел „Пърл“ в Гилдфорд, но по начина, по който щеше да замълчи и сведе глава, всички щяха да разберат, че работата е деликатна.

Лизи беше съгласна с мнението на Джейкъб, че й липсват разни неща. Тя не беше много умна, фактът, че є липсва въображение, беше неоспорим. Но беше практична и в мига, когато го видя мъртъв, реши, че няма да се остави да я бутнат в затвора за това. В трийсет и три годишния им брак липсваха повече неща, отколкото се виждаше на пръв поглед, и ако сега единият от тях беше мъртъв, другият можеше спокойно да продължи живота си.
Фенове на Breaking Bad със сигурност щяха да прибегнат до изобретателния метод с разтварянето на останките в солна киселина. Но не, нищо от това не удовлетворява Лизи. Тя прави дълбоко символичния и противоречив избор да разфасова Джейкъб, да постави различните части от тялото му в пакети, да ги надпише, натъпче във фризера и изяде (след съответната топлинна обработка, разбира се).

из ревюто на Габриела Кожухарова в "Аз чета"

 

Получих странна готварска книга, която е изпълнена не с психологически ужас и терзания, а със самотно съществуване и рецепти за човешко месо и вътрешности. 

из ревюто в блога "Книжен Петър"

0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката