Лого на Издателство Милениум

Енциклопедия на серийните убийци

Категория: Документалистика

Оформление: Николай Киров

Меки корици
Формат: 16,5x23
Страници: 512
Година: 2017
ISBN: 978-954-515-399-0
  • Цена:
  • 29.99 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 26.99 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Лицата на злото

По-смразяващи от психотрилър, по-стряскащи от филм на ужасите – това е равносметката от делата на 26-има световноизвестни серийни убийци, белязали с кървавата си следа пет континента и пет века.
 
Всяка история е разкрита като криминален процес – разглежда личността на престъпника, описва действията му, представя разследването на случая, залавянето и осъждането. Изследва психологията на убиеца, мотивите му, показва факторите, спомогнали за неговото разкриване, разнищва версиите за самоличността на незаловените маниаци, провокира читателя сам да сглоби отломките на пъзела.
 
Джак Изкормвача, Зодиак, Бръснаря демон Суини Тод, Канибала Чикатило, Убийцата на бебета, Железопътния убиец, Палача на гейове – списъкът е безкраен. Симпатични, добре облечени и нормално изглеждащи, те са зверове, неразличими сред тълпата. Когато затворите последната страница, светът ви вече няма да е същият. В ума ви ще се включва червена лампа при влизането на всеки нов посетител в офиса и при опита на непознат да ви заговори на улицата, макар да знаете, че някои злини просто не могат да бъдат избегнати...
 
Историите са реални, не са спестени зловещи подробности, затова книгата не се препоръчва на младежи под 18-годишна възраст и на хора със слаби нерви.
УВОД
 
Едно престъпление открива пътя на друго.
Сенека
 
Още от древността и Средните векове съществуват сведения за отделни случаи на серийни престъпления. Описаните тук истории на реални личности доказват, че този феномен е съществувал много отдавна. Зловещите герои в народните приказки от различни точки по света, които показват садистичната страна на човека, също напомнят за съвременните убийци.
 
Въпросите на серийната престъпност в Европа стават обществено актуални в края на XIX в. Дотогава повечето престъпления се извършват с относително ясно разпознаваема цел, която най-често е користна, и това помага за по-високата им разкриваемост. Случаят с Джак Изкормвача, който през 1888 г. в Лондон извършва пет садистични убийства с неопределен мотив, е първият сериозен признак за развитието на сравнително ново за конкретната историческа епоха явление, известно днес като серийна престъпност. То бива наложено официално едва в началото на 80-те години на ХХ в. от американски криминалисти и криминолози. В неговата основа лежат резултатите от разследването на серийни убийства, изнасилвания и други улесняващи ги или прикриващи ги тежки престъпления против личността. Феноменът засяга живота, телесната цялост и свободата на човека.
 
Субект на тези престъпления може да е всеки човек. Статистическият му профил, разработен от Ерик Хики през 1992 г., е: бял, хетеросексуален мъж, между 20 и 30-годишна възраст, който страда от разстройство на сексуалната функция и личностни и социални дефицити.
 
Обект обичайно са хора, които са по-слаби физически от убиеца (старци, жени, деца). Те се вписват в стереотип, който има определено символно значение за престъпника. Някои убийци търсят млади и красиви жени, други нападат само мъже, трети – момиченца, четвърти – тийнейджъри. Друга група под прицел са отхвърлените от обществото – деца, избягали от къщи; проститутки; гейове; наркомани, защото стават лесни жертви. В тях убиецът, от една страна, подсъзнателно разпознава себе си – собствената си анонимна съдба, усещането си за незначителност, незабележимост, безсмисленост. А от друга – може лесно да ги дехуманизира в съзнанието си, да ги превърне в своя мишена, защото смята, че те не заслужават да съществуват.
 
Един от първите опити за пълна дефиниция на серийното убийство е направен през 1984 г. от Стивън Егър. Според него може да се говори за ,,серийни убийства, когато едно или повече лица (обикновено мъже) извършат второ или последващо убийство при липса на връзка с жертвата, по различно време и на различно място, и при липса на очевидна връзка с предходното убийство. Никое от деянията не е мотивирано от користна цел, а умисълът е изграден върху стремеж към надмощие над пострадалия“. През 1986 г. последното изречение бива допълнено с уместния израз ,,или стремеж към получаване на положителни психични изживявания от престъпното деяние“.
 
През 1988 г. серийните убийства са дефинирани като повтаряща се и лишена от очевидна цел дейност по умъртвяване по сходен начин на лица, които деецът не познава или познава бегло.
 
На основата на тези дефиниции може да бъде изведено следното обобщено определение за серийна престъпна дейност:
 
Две или повече деяния, осъществяващи поотделно едно и също престъпление или различни престъпления с общ групов или частично съвпада комплексен непосредствен обект, извършени с пряк умисъл през непродължителни периоди от време при относително еднородна обстановка спрямо случайни еднотипни жертви, субективно свързани в съзнанието на извършителя от общ отрицателен възглед за действителността и абстрактна визия за жертвата.
 
От установяването ѝ като устойчиво обществено явление през втората половина на XIX в. до епидемичното ѝ разрастване през 60-те и 70-те години на ХХ в., серийната престъпна дейност традиционно се класифицира от криминалистите в групата на т.нар. немотивирани престъпления. Немотиви-раността следва да се разбира по-скоро като неочевидност на мотива поради липса на връзка между него и реалната жертва, тъй като той произхожда от нагласа за престъпно посегателство срещу абстрактна жертва.
Серийната престъпна дейност се отключва у даден индивид в резултат на трайно занижен контрол поради неспособност за самодисциплина. В тази връзка западните автори идентифицират два психични механизма, които по принцип са възможни и при обичайната престъпна дейност, но при серийната се проявяват като характерни – самоизключващ механизъм и съзнателно решение на субекта да не се контролира в определени ситуации.
 
Смята се, че серийният престъпник развива самоизключващ механизъм. Чрез него той успява да обезцени или потисне психичните изживявания, които най-късно във фазата на борбата на мотиви биха се проявили като силен контрамотив за извършване на престъпление и биха възпрепятствали формирането на вината.
 
Самоизключващият механизъм е свързан с явлението дисоциация (липса на съзнателна връзка между мисли, чувства и изживявания), което е често срещано сред серийните убийци и се проявява главно по време на извършването на престъплението. Дисоциацията може да се породи на психопатологична основа, но не е задължително.
 
Въпросът за вменяемостта на серийните престъпници се поставя непрекъснато, тъй като деянията от серията обикновено се отличават с изключителна и обективно непредизвикана жестокост, резултат от отрицателния възглед за действителността, в който извършителят е блокиран. Съществува изкушение съмненията в психическото здраве на извършителя да прераснат в убеждение. Този подход, при който деянието говори самò по себе си, подвежда някои изследователи да застъпят крайната теза, че всички серийни убийци са невменяеми – презумпция, която за първи път е опровергана чак през 1996 г. от Джон Дъглас. През 1976 г. Люнде дори ги класифицира в две групи според психичната патология. В едната група според него са престъпниците, които убиват вследствие на своята параноидна шизофрения или други подобри състояния, за които са характерни зрителни или слухови халюцинации и заблуди, свързани със страх от преследване; прекомерна самооценка; подозрителност; агресия и силни религиозни вярвания. В другата група са насилниците, които биват определяни като сексуални садисти, такива, които измъчват, осакатяват и умъртвяват жертвите си.
 
Макар описаните психични отклонения да се срещат сред серийните убийци, те не са задължителни и не са по-разпространени сред тях, отколкото сред извършителите на еднократни престъпления. Те не са типични и не могат да обосноват генерален извод, че всички или повечето серийни убийци са невменяеми заради някое от тези заболявания.
 
Оттук, разбира се, не следва непременно и че тези лица са винаги психически здрави. Изследванията върху серийните убийства на американския криминален психолог д-р Джоел Норис от 60-те и 70-те години на ХХ в. показват, че серийните убийци типично са ,,психически или физически увредени лица“, преживели травматично детство при липса или дисфункция на семейството. Независимо от външните белези на взаимодействието им с обществото, които може да не будят очевидни подозрения, те страдат от дефекти в социализацията си, които в някаква степен са типични за всеки човек с асоциално поведение, но при серийния престъпник са количествено много повече или по-дълбоки. Те могат да породят психопатологични процеси, които да се развиват успоредно с криминализацията на личността и да се проявят в серия престъпления, но не е задължително да доведат до невменяемост, т.е. да изключат способността на извършителя да разбира значението на постъпките си или способността му да ги ръководи.
 
Това е част от научната теория, свързана със серийните убийства, а в тази книга разглеждаме как се случват нещата на практика. Нямаме за задача да илюстрираме и доказваме юридическите постановки, нито пък да търсим изключенията, които подкрепят правилото.
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката