Най-големите имена в световната литература инцидентно или многократно с творчеството си обръщат очи към светлите християнски празници. Претворяват ги като носталгичен спомен, като надежда за изкупление, като повик за жертвоготовност и щедрост, като детинска игра, като всеотдайна любов.

 

Независимо от разликите в мирогледа, в стила, във времето на написване или в съобразяването с очакванията на читателите, авторите ни завещават своя извор на вдъхновение и своята представа за чудо, с които по традиция свързваме Коледа и Рождество. Духът на тези празници е и фон, и герой в разказите на класиците от цял свят, а посланията в творбите им са най-доброто пожелание и най-ценният дар за близките и за любимите ни хора.

 

 

„Снежанка“, „Котаракът в чизми“ или „Кралят елен“ са приказки, които слушаме от деца. Ала малцина знаят, че всъщност сюжетите им не принадлежат на Братя Грим, Шарл Перо и Карло Гоци, а водят началото си от сборника „Приказка на приказките“, издаден през 1634 г. в Неапол. Негов автор е Джамбатиста Базиле (1566-1632), офицер от венецианската армия, придворен стихоплетец и организатор на маскарадни балове за неаполитанския благородник Луиджи Карафа, принц на Стиляно. Съчиненията му са повлияли на всички по-късни разказвачи и сладкодумци и са навлезли в европейската култура така трайно, както поемите на Омир, „Божествена комедия“ и драмите на Шекспир.