Лого на Издателство Милениум

Дъщерята на Севера

Категория: Исторически романи

Превод от : Екатерина Войнова
Оформление: Чавдар Гюзелев

Меки корици
Формат: 14x20
Страници: 400
Година: 2012
ISBN: 978-954-515-182-8
  • Цена:
  • 14.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-15%) за 11.90 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Пронизителните крясъци, които напомняха на Руна виенето на вълци, почти не спираха. Докато хората на Роло залагаха повече на силата и на ясно издадените заповеди, отколкото на бързината, мъжете на Туре се движеха все по-ловко. И зад техните движения не се виждаше някакъв план, единствено дива ярост и груба сила.
 
От тази гледка Руна се усещаше като парализирана. Знаеше, че не само мъжете биха умрели, но и тя самата, и щеше да е по нейна вина. Та нали тъкмо тя беше закриляла принцесата на франките, която се бе скрила зад затворената врата на колата. И последната мисъл, която мина през главата й, не беше, че е постъпила правилно, а че заради това, което е правилно, не си заслужава да се родиш в кръв и в кръв да умреш.
IV.

РУАН,
СЕПТЕМВРИ 911 ГОДИНА

– Искам да убиеш принцесата на Франкония, Таурин.

С мъка Таурин се сдържа да не покаже презрението си – само потрепване на ъгъла на устните, сбърчване на челото. С безизразно лице гледаше Попа, когато тя повтори заповедта си, и тайно се питаше как от едно толкова красиво лице излизат толкова грозни думи.

Макар на него лично тя никога да не му се бе струвала особено хубава. Не разбираше хората, които шушукаха за прелестите й и завиждаха на Роло, че е пъхнал в леглото си такава прекрасна женска. Стигаше й, че е направил от нея метреса. За нещо повече, като законна съпруга например, за това тя не ставаше. И точно този позор беше причината, заради която устните й в тоя ден не блестяха пълни и розови, а бяха стиснати една в друга, а невъзмутимостта, която обикновено също като Таурин тя успяваше да запази, днес бе силно разклатена.

– Да, убий я! – каза го за трети път с прегракнал глас и изпълнена с безсилна ярост.

Таурин се бавеше с отговора и в крайна сметка след кратко колебание попита:
 
– И защо да го направя?

– Защото си ми верен! – извика нетърпеливо тя. – Служиш ми от толкова време! Как би могъл да не изпълниш една моя молба?

Когато поиска смъртта на франконската принцеса, гласът й звучеше с огорчение, сега в него се долови оная прелъстителска нотка, която беше характерна за нея.

„Вярност – мислеше Таурин с презрение, – вярност...“

Не й беше верен. Беше неин роб. И той я презираше за това така, както би презирал всекиго, въобразил си, че може да го притежава. Попа презираше дори малко повече, понеже беше от франките. Християнка. И въпреки това блудстваше с Роло. А него, макар че беше човек от нейния народ, беше направила роб.

– Не питам за причината. По-скоро за това, защо ти, Попа, искаш точно аз да го сторя.
 
Досега в християнския свят считаха Роло за пират – и ето че сега е феодал на краля на франките. Би трябвало да си доволна от това.

Попа се наведе напред така, че гърдите й се показаха през дрехите. Метресата на Роло има от всичко по много, прекалено много, помисли си той: прекалено големи гърди, прекалено дебели устни, прекалено червени бузи. Само в едно не се изхвърляше – в дрехите. Платът беше изключително пестеливо измерен, което не означаваше, че не беше скъп. Беше с втъкани златни нишки – така, както го искаха богатите франконски жени, а краищата на палата й бяха покрити със скъпоценни камъни. Всъщност те служеха за това да направят дрехата по-тежка, та да пада добре надолу, без да се нагъва, но Попа не беше загърнала с палата раменете си, а я носеше намачкана около лактите и използваше скъпите камъни не за да изпъват дрехата й, а като доказателство коя е – някога дъщеря на мъж с власт, който й беше подарил панделки за косите, обици, брошки и пръстени и малки шишенца с благоухания. А сега – метреса на мъж с власт, от когото също получаваше такива подаръци, макар и на по-висока цена, а именно – да живее в позор.
 
Таурин едва забележимо се отвърна от нея. Не само защото красотата й му беше прекалено груба, а и защото не можеше да гледа златото и среброто й, без да мисли за това, откъде идват накитите й: от ограбени манастири – катарами за книги и монстранции, – някога не просто откраднати от северните мъже, а претопени и излети в нови форми, за да може благородният метал да не служи вече за възхвала на Бога, а да краси жените им. Така беше и в случая с Попа – жените на франките също като златото и среброто на манастирите бяха деформирани, и то не по-малко чудовищно.

Да, от една добра християнка Роло беше направил опозорена женска, която не се срамуваше да блудства с мъжа, който беше обсадил и разрушил града на баща й и която сега искаше смъртта на Гизла.

– Карл не може да си върне обратно ленното владение, дори ако преди брака нещо... се случи на дъщеричката му – отвърна Попа. – Ако... ако би се разболяла или й се случи нещастие, не би могъл да обвини за това Роло.

– Докато живее в двореца на епископа – подхвърли Таурин.

– Правилно – потвърди тя, усмихвайки се подигравателно. – Кралят в крайна сметка не знае, че в Руан почти няма къщи от камък и затова не само Роло, но и аз живея близо до епископа. Ах – тя направи жест на съжаление, – в Руан е тясно, животът тука е суров, а принцесата е нежна.

Някога животът беше груб към нея, а тя самата нежна, но – и това той трябваше да й го признае – тя не се бе предала и дори напълня.

– Защо е толкова важно за тебе Гизла да умре? Роло никога няма да те отблъсне, дори когато се ожени за принцесата. Повечето от северните мъже наред със съпругите си имат и много други жени и това, че ще се покръсти, няма да го накара да се откаже от тази традиция.

Малка бръчка се появи на лицето на Попа.

– Разбира се, че няма да ме отблъсне! – извика тя енергично. – Не става въпрос за мене, а за сина ми!
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката