Лого на Издателство Милениум

Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите

Категория: Публицистика

Оформление: Николай Киров

Меки корици
Формат: 14x20,5
Страници: 262
Година: 2013
ISBN: 978-954-515-232-0
  • Цена:
  • 9.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 8.10 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Бойко, Росен, Цецо, Лиляна, Цветелина, Аню...
 
Четири години те управляваха България и я повлякоха към дъното.
 
Говореха за морал, а самите тънеха в пороци и корупция.
 
Работеха и живееха като „шайка” – персони, обединени от престъпна цел.
 
В тази книга политологът Антон Тодоров вади мръсните им тайни.
 
От първо лице. С документи и факти. Обективно, без да пести нищо.
 
Връзките им с върхушката на БКП и Държавна сигурност, с банковия картел, с международни гангстери, с онази сенчеста част от обществото, която наричаме задкулисие.
 
Рекет, доноси, контрабанда, трансфери на милиарди, източване на държавния резерв, показни арести, сливане на изпълнителна и съдебна власт... „Шайката ГЕРБ” е най-мрачната част от голямата измама, известна като „български преход”.
Въведение 
 
Най-краткото определение на думата „шайка“ е „група хора, обединени от престъпни цели“. Избрах тази дума, а не например „мафия“, защото съм убеден, че думите трябва да бъдат употребявани според предназначението им. И според смисъла, за който големи групи хора, вследствие на езиковата еволюция, са се „разбрали“, че ще означават. Трябва да отразяват и местните особености, традиции и специфика. Мафията в нейния оригинален, италиански вариант е нещо различно като етика и философия от „етичността“ на тукашните български типове, които вече не за първи път окупират върховете на държавата. Макар че днес думата „мафия“ се асоциира все повече с организираната престъпност, в началото тя е имала друго значение. Според мен обаче ГЕРБ са точно шайка – неподправена, с българо-руски традиции, лишена от усет за минимално самовъзпиране в злодействата и тефлонизирана да не носи отговорност за действията си чрез политическата култура на българите. Тази култура, за която сякаш са написани думите на американската историчка Гертруд Химелфарб: „Когато отклонението от нормалността започва да се смята за нормално, тогава нормалното започва да се смята за отклонение от нормалността“.

В тази книга съсредоточавам вниманието си основно върху ценностния подход при анализа на решенията и политиката, провеждана от тази шайка. Шайката не е непременно глупава, нека се разберем. Мисля, че доста елементарно се опитаха да ни убедят, че Бойко Борисов и ГЕРБ са някакви безпросветни хора, прочели по една книга през живота си?! Прощавайте, кой нормален човек ще вземе на сериозно твърдението, че завършил висше образование човек, защитил дисертация, може да е прочел само една книга през живота си. Та Бойко Борисов е завършил средното си образование с пълно отличие!* За разлика от Иван Костов например, който завършва 18-а гимназия в София през 1967 година с успех „Много добър (4,68)“! Имал е тройка по руски, тройка по биология, тройка по немски език, четворки по математика и по физика. Как е завършил по-късно политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс“ и математика в СУ, ей Богу, нямам никаква идея. 
 
Опитът за атакуването на Бойко Борисов с такива безумни твърдения доказва нуждата от едно важно пояснение – тук средата е доста увредена, част от публиката е силно деградирала и няма нищо против да позволява да бъде лесна плячка на всякаква пропаганда, а ловците на души могат да правят каквото си искат с тях. Част от българите не четат, не се информират, не мислят продължително и задълбочено, лесно се лъжат, а иначе настояват, че „сме втори по интелигентност след евреите“. Втори, ама друг път. Трудно се живее на една територия с такива хора, защото техните недостатъци и повърхностно отношение към важни неща автоматично се превръщат в системообразуващ фактор и за нашия, и за техния нерадостен живот. Парадоксално е, че същите хора от БКП/БСП и тоталитарните служби на комунистическия режим, които „откриха“ Бойко Борисов, същите, които прецениха, че може да им влезе в работа в нужния момент, същите, които институционално и ресурсно го отгледаха и развиха в публичната власт, сега се правят на ни лук яли, ни лук мирисали.

В тази книга не се задълбочавам в известните неща. Какво например да се пише за Мишо Бирата? Ами там след записа на Борисов, който възпрепятства митническа проверка, прокуратурата трябваше веднага да се самосезира и да докара нещата до съдебната зала. А не това да се случва с две години и половина закъснение. „Ще направя така, че ако мога да взема достоверни записи, да опитам да ги пратя за изследване в чужбина, защото тези, които се занимават с монтаж, знаят колко опасно може да се случи в едно изречение да се поставят или махнат думички”, беше казал в началото на 2011 година Борисов, когато СРС получиха публичност. Казвам „СРС”, защото в началото Борисов се опитваше да казва, че записите са манипулирани, а не са автентични. После се оказа, че твърдението му няма нищо общо с истината. Започна срамна поредица от увъртания, претъркулвания, инсинуации и откровена шутовщина, за да ни доказва, че, виждате ли, в дъното на този заговор била Държавна сигурност (изключително нахалство от човек, който до днес не може да прежали това, че не е постъпил в I факултет „Държавна сигурност“ на школата на МВР в Симеоново). После обвини РЗС (тогава Яне Янев още не беше постигнал немислимото – Бойко Борисов да му бъде „шофьор” и все още чат-пат ревеше като лос срещу него и Цветанов). После Борисов изкара тезата, че търговците на горива са му спретнали това СРС. Казано е – както се отнесеш, така и към теб ще се отнесат. Затова беше горната ми критика срещу смахнатите „критики“ към бившия премиер, че бил прочел само една книга през живота си. Той пък отвръща със същите смахнати обяснения тогава, когато трябва да отговаря за изключително сериозни обвинения в спиране на митническа проверка. Само за такова нещо в нормална страна той щеше да бъде принуден да подаде оставка. Пак я подаде, но две години по-късно и след като се проля кръв.
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката