Лого на Издателство Милениум

Записки по революцията. В България и другаде. Том 1

Категория: Публицистика

Оформление: Николай Киров

Меки корици
Формат: 15х23
Страници: 400
Година: 2014
ISBN: 978-954-515-251-1
  • Цена:
  • 19.99 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 17.99 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Времената винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва – но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване.
 
Започнах тази книга през 2013 година – почти четвърт век след края на комунистическия режим на Тодор Живков и след седем години пълноправно членство на България в ЕС. Докато пишех, потейки се в летните жеги, в София бушуваше протестът срещу назначаването на олигарха Пеевски за шеф на контраразузнаването в марионетното правителство на Пламен Орешарски.
 
Моята лична революция обаче започна през 1962 година. В този том „записките” ми завършват през 1989-а.
 
Евгений Дайнов
...И лаещите кучета не могат да заглушат стъпките на революцията
 
Няма такова нещо като последна революция.
Революцията е безкрайна.
Евгений Замятин, „Ние”
 
 
Виновникът за тази книга е Васил Гарнизов – социален антрополог и фотохроникьор на поредния епизод от българската революция, започнал през юни 2012 година с окупацията на Орлов мост от „Зелените“. Спря ме в коридора на университета някъде през март 2013-а:
 
- Пак ври от революция. Защо не направиш публична лекция на тема „Що е то да си перманентен революционер?“. Да обясниш на студентите и колегите как перманентният революционер вижда света, как го чува, как действа в него, кое го прави различен от останалите?
 
Казах му да не ме занимава с глупости и отминах. Но въпросът му остана, загнезден в главата ми като треска в пръст: Какво е да си перманентен революционер? Лека-полека започнах да нахвърлям мисли в отговор. Резултата, година-две по-късно, държите в ръцете си.
 
„Времената“ винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва – но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване.
 
Какво означава всичко това? Най-просто казано: няма отделни революции, които се случват и след това изчезват. Има една революция, която от време на време излиза на повърхността, в различно време и на различни места. Но отдолу, под видимата повърхност, тя винаги съществува. И винаги е една и съща.
 
Както казва анархистът Прудон: „Никога не е имало такова нещо като отделни революции; има само една революция, една и съща, и вечна...“.
 
Съвсем друг е въпросът какво понякога се случва с резултатите от нейните изригвания...
 
Революцията, накратко, не е филмотека, състояща се от различни филми. Тя е сериал – има си отделни епизоди, но те са част от един и същ сюжет. Известен за историците факт например е, че през 1848 година революциите в Германия, Франция, Унгария и другаде избухват на практика едновременно – и че в повечето случаи не е имало никакъв начин да става дума за това някой да е подочул, че у комшиите има революция, и да е решил да се вдигне и той. Революциите са прекосявали границите по-бързо, отколкото което и да е тогава известно информационно средство. Ще рече: била е една и съща революция, избликнала едновременно на различни места.
 
Онзи, който разбира гореказаното, е винаги нащрек за признаците на задаващ се революционен епизод. Имайки тази чувствителност, този човек е винаги с единия крак извън реалността тук-и-сега, защото знае, че затишието е само временно. Той е способен да отличи обикновено протестно струпване на хора от началото на революционен изблик. Той е способен да „надуши“ задаващата се революционна вълна тогава, когато всички останали виждат спокойно, мирно и несъпротивляващо се общество. И само революционерът разполага с аналитичния апарат да прогнозира, участва във и в някаква степен да влияе на поредния революционен епизод.
 
Пръв се опитва да опише това състояние на нещата професионалният революционер Лев Троцки. Той формулира концепцията за „перманентната революция“, която, положена в прокрустовото ложе на ортодоксалния марксизъм, изглежда горе-долу по следния начин:
 
Революцията, за да постигне своите цели, не може да „победи“ в една или група страни. Тя трябва да се разпространява като горски пожар, докато обхване всички страни в света. Междувременно в страните, в които вече е „победила“, революцията трябва за поколения напред да стане всекидневие – всеки ден да премила, отсява и преподрежда нещата вътре в човеците, около човеците и помежду човеците.
 
Според Троцки е катастрофално революцията да спира насред пътя. Ако остане само в рамките на една страна или група страни; или ако там, където е „победила“, спре, преди да е променила всичко, ще последва зашеметяващ откат назад, към най-лошите практики на положението отпреди революцията.
 
1 коментара
  • Дайнов е лъжец

    Според същия този рокер от Миндя,протестът бил успял да се случи и е протестирал срещу падналите парчета от фасадата на демокрацията ни. Излиза,че рокерът от Миндя и цялото войнство от 1990 ,което крепи фасадата са се почувствали неудобно пред обществото ,че са лъснали срамотиите на демокрацията ,която те олицетворяват. Затова споменатия рокер,фарисеинът Янакиев,ренегата Близнашки и куп бивши и настоящи борци срещу" фашизма" са решили да закрепят пак парчетата на фасадата ,тъй като лошият Пеевски и Цветан Валилев са попрекалили .Ех ,Дайнов ,докога ще крепите тази фасадна демокрация.И ще ни лъжете ,че е повече от едни чуждестранни монополи и мутризация на нравите.

Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката