Лого на Издателство Милениум

Загадката на Мари Роже

Категория: Криминални книги

Превод от английски: Борис Дамянов
Оформление: Николай Киров

Меки корици
Формат: 13x20
Страници: 200
Година: 2014
ISBN: 978-954-515-258-0
  • Цена:
  • 5.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 4.50 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Трите забележителни новели в този сборник - емблематичните "Убийствата на ул. "Морг" и "Златният бръмбар" и по-малко популярната "Загадката на Мари Роже" - са основополагащи за цялата криминална литература. От тях се повлияват образите на всички класически и нови детективи - от Холмс, Поаро, Люпен и мис Марпъл до Спенсър, Коломбо и Филип Марлоу.

Златният бръмбар
 
Гледайте! Гледайте!
Този човек танцува като луд!
Тарантул го е ухапал.
„Никой не е прав“
 
Преди много години се сближих с някой си мистър Уилям Льогран. Той произхождаше от стар хугенотски род и някога е бил много богат, но редица беди го довели до нищета. За да избегне унизителните последици от това свое нещастие, той напуснал Ню Орлеан, града на своите предци, и се заселил на остров Съливан, близо до Чарлстън, Южна Каролина.
 
Този остров е много странен. Състои се почти само от морски пясък и е дълъг около пет километра. Широчината му никъде не надминава петстотин метра. От материка го отделя едва забележим проток, процеждащ се през пустош от тръстика и тиня - любимо убежище на блатната кокошка. Растителността, както би могло да се очаква, е оскъдна или, по-точно казано, недостатъчно развита. Дървета със значителна големина не се забелязват. Близо до западния край на острова, където се издига Форт Моултри и има няколко жалки паянтови постройки, обитавани лятно време от бягащите от праха и треската жители на Чарлстън, може да се срещне, разбира се, мъхестата ниска палма; целият остров обаче, с изключение на този западен край и ивицата твърд бял пясък по брега, е покрит с гъсти шубраци миризлива мирта, така високо ценена от градинарите в Англия. Тези шубраци тук често достигат до пет-шест метра височина, образуват почти непроходим гъстак и изпълват въздуха с тежкия си аромат.
 
В най-затънтените глъбини на този гъстак, недалеч от източния, най-отдалечения от материка край на острова, Льогран си бе построил малка хижа, която обитаваше, когато съвсем случайно се запознах с него. Познанството ни скоро прерасна в приятелство - защото много черти в характера на отшелника будеха интерес и уважение. Разбрах, че има солидно образование и необикновени умствени способности, но е заразен от мизантропия и е предразположен към своенравни настроения от редуващи се пристъпи на въодушевление и меланхолия. Имаше много книги, но рядко се занимаваше с тях. Главните му развлечения бяха ловът и риболовът или броденето из морския бряг и сред миртовите гъстаци, където търсеше раковини или ентомологични видове - на колекцията му от насекоми би завидял дори самият Свамердам. По време на тези негови скитания обикновено го придружаваше един стар негър на име Юпитер, освободен от робство преди разоряване на семейството, който нито със заплахи, нито с обещания не можеше да бъде убеден да се откаже от онова, което считаше за свое право: да следва навсякъде своя млад „маса Уил“. Възможно е роднините на Льогран, които са схващали, че той е малко психически неуравновесен, да са се поизхитрили да поощряват тази упоритост на Юпитер, за да наглежда и пази скиталеца.
 
На географската ширина, на която е разположен остров Съливан, зимите рядко са много сурови и се счита за цяло събитие, ако есенно време се пали огън вкъщи. В средата на октомври 18.. година се случи обаче един необикновено студен ден. Точно преди залез слънце аз си проправих път през вечнозелените храсти до хижата на моя приятел, когото не бях посещавал няколко седмици - по онова време живеех в Чарлстън, на петнадесет километра от острова, а удобствата по отиването и връщането далеч не бяха такива, каквито са днес. Щом стигнах до хижата, както обикновено почуках, но като не получих отговор, потърсих ключа там, където знаех, че го крият, отключих вратата и влязох. В огнището пламтеше ярък огън. Това се оказа неочаквана, но приятна изненада. Съблякох палтото си, придърпах стол до пращящите дънери и зачаках търпеливо завръщането на домакините.
 
Те пристигнаха скоро след падането на мрака и ме посрещнаха най-сърдечно. Засмян до уши, Юпитер се разбърза да приготви блатни кокошки за вечеря. Льогран бе получил един от своите пристъпи - как другояче бих могъл да го нарека? - на въодушевление. Бе намерил рядка bivalve*, която представлявала нов род, дори нещо повече, преследвал и уловил с помощта на Юпитер бръмбар, който вярвал, че е съвършено нов за науката и за който на следното утро искал да чуе мнението ми.
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката