Лого на Издателство Милениум

Вратата със седемте ключалки

Категория: Криминални книги

Превод от английски: Александър Хрусанов
Оформление: Николай Киров

Меки корици
Формат: 13x20
Страници: 192
Година: 2015
ISBN: 978-954-515-305-1
  • Цена:
  • 6.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 5.40 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Детектив Дик Мартин разследва загадъчната смърт на известен крадец и взломаджия, когато за пръв път попада на странна история за врата със седем ключалки, зад която се крият несметни съкровища. Всеки от ключовете се пази зорко по различен начин, а към драконовите предохранителни мерки се притуря и древно проклятие. В историята внезапно се появяват екзотичен богаташ и единствената му наследница, чиято красота едновременно стимулира и обърква полицая.

Първа глава

Последната служебна задача на Дик Мартин, поне както той си мислеше, беше да арестува Лу Фийни, търсен във връзка с обира на банката „Хелбъро“. Намери Лу в едно малко кафене в Сохо точно когато той си допиваше кафето.

– Какво става, полковник? – попита Лу почти весело, докато си взимаше шапката.

– Инспекторът иска да поговори с теб за аферата „Хелбъро“ – осведоми го Дик.

Лу сбърчи презрително нос.

– На баба ми ги разправяйте... „Хелбъро“! Вече съм приключил с банките и смятах, че ви е известно. Какво правите още в полицията, Мартин? Казаха ми, че сте наследили богатство и сте си подали оставката.

– Напускам. Ти си последната ми задача.

– Жалко, че се проваляте накрая! – захили се Лу. – Имам четирийсет и пет необорими алибита. Изненадвате ме, Мартин. Знаете, че не ограбвам банки – ключалките са моята специалност...

– Какво си правил в десет часа вечерта във вторник?

Широка усмивка светна върху грозноватото лице на крадеца.

– Ако ви кажа, ще помислите, че лъжа.
 
– Дай ми възможност да преценя – помоли го Дик.

Лу не отговори веднага. Сякаш преценяваше опасността от прекалена откровеност. Но след като бе огледал положението от всички страни, предпочете истината.

– Занимавах се с една частна работа... нещо, за което не бих желал да говоря. Беше мръсна, но честна.

– А добре ли ти платиха? – Въпросът беше зададен учтиво, но невярващо.

– Доста... получих двеста и петдесет фунта в аванс. Ще се втрещите от изненада, но е чистата истина. Опитвах се да отворя няколко ключалки, най-трудните, на които съм попадал, а и работата беше отвратителна и втори път не бих се заел с подобно нещо за цяла кола пари. Не ми вярвате, но мога да докажа, че съм прекарал нощта в „Ройъл Армс“, Чичестър, че съм бил там в осем часа за вечеря и съм си легнал в единайсет. Така че забравете за обира на „Хелбъро“. Зная бандата, която го е извършила, а и на вас ви е известна. Не си бъркаме шапките с нея.

Държаха Лу в килията цялата нощ, докато направят необходимото разследване. Излезе, че той не само е бил отседнал в „Ройъл Армс“ в Чичестър, но и, забележете, се е бил регистрирал под собственото си име и наистина в единайсет без петнайсет, когато крадците още не са били напуснали банката „Хелбъро“, той си е пиел питието в стаята на стотина километра от нея. Поради това на сутринта властите пуснаха Лу и Дик отиде да закуси с него, защото между професионалния ловец на крадци и професионалния обирджия всъщност няма лоши чувства, а младшият инспектор Ричард Мартин беше почти толкова популярен сред престъпните среди, колкото и в Главното полицейско управление.

– Не, господин Мартин, няма да ви кажа нищо повече – заяви Лу добродушно. – И когато ме наричате лъжец, само ме обиждате. Получих двеста и петдесет фунта и щях да взема хиляда, ако бях свършил работата. Колкото и да се напрягате, никога няма да отгатнете истината.
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката