Лого на Издателство Милениум

Голям кулинарен речник

Категория: Кулинария

Превод от френски: Офелия Петрова, Марта Иванова
Оформление: Венета Атанасова

Меки корици
Формат: 16,5x23
Страници: 640
Година: 2017
ISBN: 978-954-515-400-3
  • Цена:
  • 35.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 31.50 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Александър Дюма не е само „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. Той е бащата на легендарната френска кухня.


 За първи път на български излиза венецът на неговия живот – готварската библия „Голям кулинарен речник“. Обемистият труд е плод на няколко десетилетия събирачество, както и на безброй трапези с изобилие от кулинарни изкушения и куриозни случки с най-известните личности на XIX век.

Много герои от романите му са кръстени на знайни и незнайни майстори на черпака, с което  Дюма е искал да им се отблагодари за гастрономичните пиршества, на които е присъствал като съучастник и главен консуматор. Между книгите и пътешествията си той събира и съставя несравними рецепти за крале и плебеи, за мускетари и техните слуги.

Вкусният шедьовър на Дюма е наръчникът на всички знаменити шеф-готвачи от новото време.

Уводни думи към читателя
 
Още с раждането си човек получава от стомаха си заповед да се храни най-малко три пъти дневно, за да може да възобновява силите, отнети и в работа, и в мързел.
 
Открай време хората търсят отговор на загадката как е създаден животът, как се е появил човекът, що за чудодейна хранителна и климатична среда го е зародила? Вероятно тази тайна никога няма да бъде разгадана. Мъдреците търсят разковничето за нея в Индия, защото смятат, че свежият въздух от Хималаите до бреговете на Цейлон е благоприятен за люлка на човечеството. А и символът на Индия – кравата – може да се тълкува като свещена кърмилница на човека.
 
Но където и да е роден човек, той трябва да яде. Това е основната грижа и на дивака, и на цивилизования човек. Само че дивакът яде от необходимост. А цивилизованият – от лакомия. Именно за цивилизования човек е тази книга, защото на дивака не му трябва да възбужда апетита си.
 
Има три вида апетит:
 
1. Този, който човек изпитва на гладно – непреодолимо чувство, което може да се залъже с парче сурово месо или комат хляб.
 
2. Този, който човек изпитва, когато сяда на масата, без още да е гладен, но вече е опитал сочното ястие със сетивата си. С други думи, гладът довел до поговорката: „Апетитът идва с яденето“.
 
3. Третият вид е този, който – след сочното ястие и обилната вечеря – изисква един друг, съвсем деликатесен завършек на трапезата. Тоест гладът, който остава, когато умереният в апетита си сътрапезник напусне масата.
 
Две жени са ни показали първите примери на лакомията. Ева, която изяжда ябълката в рая, и Прозерпина (Персефона), която изяжда нара в ада.
 
Втората е навредила само на себе си. Отвлечена от Плутон (Хадес), който я харесал, докато брала цветя по брега на реката, и я отвел в подземното царство. На молбата ѝ да я върнат на земята, орисниците отговарят: „Добре, но при условие че няма да ядеш нищо, докато си в подземното царство“. Но лакомницата не устояла и изяла седем зрънца нар.
 
Всъщност както има три вида апетит, така има и три вида лакомия.
 
Първият е онзи, който теолозите поставят сред седемте смъртни гряха. Това е лакомията на Трамалхион от Петрониевия „Сатирикон“ и на римския император Вителий. И двамата са сред най-големите чревоугодници в света. Тяхната лакомия води до ненаситност, каквато е лакомията на Сатурн от митологията, който от страх да не загуби трона, изяжда децата си, но вместо Юпитер, без да забележи, поглъща един камък. Ние му прощаваме, защото така е дал повод на Верньо* да направи блестящото си сравнение, че „Революцията е като Сатурн, тя изяжда децата си“.
 
Следващата степен на лакомията е лакомията на финия разум, която е възпята от римския поет и епикуреец Хораций и прилагана на практика от римския военачалник Лукул. Тя е потребността, която изпитват някои хора да събират в дома си приятели, никога по-малко от броя на музите, и да се стараят да им угодят, да задоволят прищевките им и да ги развличат. Сред съвременниците ми такива гостоприемни домакини са последователите на Гримо дьо ла Рениер** и Брия-Саварен.
 
И докато единият вид лакомия води до ненаситност, другият се развива като вкус към изискани ястия. И този, вторият вид, апетит изпитват само хората с изтънчен вкус към храната. Лакомникът иска количество, а гастрономът – качество.
 
Нашите деди навремето са използвали един израз, вече излязъл от употреба, с който са обозначавали огромния апетит на някого: „С нос, надушващ плюскането“. Досущ като Жак дьо Л’Опитал, маркиз на Шуази. Защо точно като него ли? Сега ще ви обясня. На вратата на сградата до „Улица на гъските“, преименувана по-късно на „Улица на мечките“, е имало изображение на маркиз Дьо Л’Опитал. На тази улица са се намирали първите кебапчийници в Париж. И понеже лицето на маркиза било обърнато с нос към тази улица, хората казвали: „С нос, надушващ плюскането“.
 
Подобен израз имат и англичаните, но за статуята на кралица Ана в Лондон – доста лакома кралица и любителка на шампанското: „Също като кралица Ана, която обръща гръб на Църквата и се заглежда след търговеца на вино“. И наистина, дали случайно или поради зла умисъл на скулптора, кралица Ана е поставена с гръб към катедралата „Сейнт Пол“ и с лице към улицата на винопродавците.
 
Брия-Саварен, моралистът на втората категория лакомници, е казал: „Животното пасе, човекът яде, а духовният човек знае как да се храни“.
 
Третият вид лакомия, за която мога да говоря само със съжаление, е лакомията на нещастните хорица, болни от булимия. Това е болестта, от която се е разболял Брут след смъртта на Цезар. Болните от булимия не са нито лакомници, нито любители на изискани ястия, те са мъченици.
 
Безспорно, в подобен пристъп на фаталната болест, Исав е предал на Яков своето първородство за една паница леща. Защото това право е имало голямо значение за евреите, според него на първородния син са се полагали всички имоти и абсолютната власт в семейството. А по-късно, когато баща му Исак поискал да му върне изгубената власт, майка му Ребека с изма-ма издействала благословия за любимия си син Яков. Този път Исав не се примирил, прокудил брат си и му позволил да се върне в родината си чак двайсет години по-късно след щедър откуп от двеста коня, двайсет и два козела, двайсет овена, трийсет камили и камилчета, осемдесет крави, три бика, двайсет магарици и десет магаренца.
 
Явно това е цената – с лихвите! – на паницата леща.

* Пиер Верньо (1753-1793) – френски революционер, политик, юрист и оратор, водач на жирондистите – бел. прев.
** Александър Балтазар Гримо дьо ла Рениер (1758-1837) – автор на първия кулинарен справочник – бел. прев.
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката