Лого на Издателство Милениум

Распутин и залезът на Романови

Категория: Биографии и мемоари

Превод от английски: Татяна Чипева
Оформление: Марта Радойнова

Меки корици
Формат: 16,5x23
Страници: 608
Година: 2017
ISBN: 978-954-515-417-1
  • Цена:
  • 30.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 27.00 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Сто години след убийството на Распутин в масовото съзнание той все още е олицетворение на злото, романтично-демоничен герой от попкултурата и образ с разнообразни превъплъщения в социалния, религиозния и политическия живот на съвременна Русия. Това е убийство, което слага край на династията Романови и на монархията въобще, като не само сбъдва думите на самия Распутин приживе, но и отваря път за радикални исторически промени в държавата и по света за десетилетия напред. Това убийство, парадоксално, е посрещнато с възхвали и възторг, с очакването, че така ще се решат проблемите на страната. Но Распутин не е причината за тези проблеми, а само един от симптомите им. Всичко останало е истинският дух на Русия – "страна, в която всяка радост изисква смърт, а всяка крачка напред стъпва върху трупове".
 
"Ако се интересувате от истината за домашния пророк и лечител на Романови, това е книгата, която трябва да прочетете."
Борис Акунин, писател
 
"Най-доброто, най-пълното и най-точното изследване върху Распутин, което успява да го представи през различни гледни точки и да обясни как фактите за него се превръщат в мит."
Робърт К. Маси, историк и биограф, носител на "Пулицър" и на "Карнеги"
 
"Забележителен научен труд, увлекателно четиво, педантично криминално разследване и прекрасна социална панорама от последните години на имперска Русия – това е книгата на Дъглас Смит."
Хелън Рапапорт, историчка и писателка
Въведение: Светият Дявол?
 
В един светъл пролетен ден през 1912 г. Сергей Прокудин-Горски носи големия си фотоапарат на триножник надолу към брега на река Тура в затънтеното сибирско село Покровское. Този голям новатор във фотографията е открил техника за правене на снимки с толкова живи цветове, че е успял да впечатли императора на Русия Николай Втори, който поръчва на фотографа да заснеме империята му в цялото ѝ разнолико великолепие.

През този ден обективът улавя типична селска картина. Бялата църква, озарена от слънцето, възвишаваща се над обикновените къщи и плевни, изградени от груби дървени трупи – сиви и кафяви. На прозореца на една от къщите има саксия с растение с червени цветове, здравец може би, който се откроява на тъмната фасада. Няколко крави пасат младата трева, поникнала след дългата сибирска зима. Край реката две жени в ярки одежди се занимават с домакинска работа. Самотна лодка стои в крайбрежната тиня, готова за следващото излизане за риба във водите на Тура. Картината напомня толкова много безименни селца, които Прокудин-Горски е снимал през последните години на царска Русия.

И все пак това село е различно и фотографът е наясно, че императорът и императрицата очакват той да го включи в мащабната си работа. Покровское е родното място на най-известния руснак по това време, човекът, който през пролетта на 1912 г. се оказва във фокуса на скандал, разтърсил царуването на Николай както нищо дотогава. Мълвата за него се носи от години, но в този момент царските министри и политиците от Държавната дума, руското законодателно събрание, за първи път дръзват да го назоват по име и да поискат от Двореца обяснение кой всъщност е този мъж и какви са отношенията му с трона. Говори се, че принадлежал към странна религиозна секта, която използвала най-извратените форми на сексуална перверзия, че бил самозванец, измамил императора и императрицата да го приемат за свой духовен водач, че използвал Руската православна църква за собствените си безнравствени цели, че бил безсрамен мужик, който не само успял да се промъкне в двореца, но и с измама и коварство се е превърнал в истинската власт зад трона. Мнозина започват да вярват, че този човек представлява истинска заплаха за църквата, за монархията и за самата Русия. Неговото име е Григорий Ефимович Распутин. За всичко това трябва да си е мислил Прокудин-Горски през онзи ден. Защото е снимал не просто някакво си село, а родното място на Распутин. Прокудин-Горски увековечава Покровское за царя, но интересното е, че внимава в кадрите да не попадне домът на най-скандалния син на селото. Може би това е бил начинът, по който големият фотограф оставя своя собствен коментар относно мъжа, за когото цяла Русия не спира да говори.

Животът на Распутин е един от най-забележителните в съвременната история. Той звучи като мрачна приказка. Никому неизвестен, необразован мужик от дълбините на Сибир получава послание от Бога и тръгва да търси истинската вяра – един път, който дълги години го води из безкрайните простори на Русия и накрая го отвежда в двореца на царя. Царското семейство го приема, пленено от неговото благоговение, безпогрешната му преценка за човешката душа и простите му селски маниери. Той с чудо спасява живота на престолонаследника, но присъствието на този пришълец и влиянието, което има върху царя и царицата, дразни силните люде в царството, които го примамват в капан и го убиват.

Мнозина вярват, че благочестивият мужик е предсказал смъртта си и е пророкувал, че ако нещо се случи с него, царят ще загуби трона си. Така и става – императорът загубва властта си и царството, което някога е управлявал, потъва в неописуемо кръвопролитие и мъка за години напред.

Но още преди зловещото му убийство в петроградското мазе в последните дни на 1916 г., в очите на по-голямата част от света Распутин вече се е превърнал в олицетворение на злото. Говори се, че греховността му не познавала граници, както и половият му нагон, който никога не можел да бъде задоволен, независимо колко жени вкарвал в леглото си. Груб и пиян похотливец с животински маниери, Распутин притежавал вроденото коварство на руския мужик и знаел как да разиграва обикновен Божи човек за пред царя и царицата. Измамил ги, като ги накарал да вярват, че може да спаси сина им, престолонаследника Алексей, а с него – и самата династия. Те оставили себе си и империята в ръцете му, а той, със своята корумпираност и алчност, предал доверието им, унищожавайки монархията и разрушавайки Русия.
 
Распутин е може би най-разпознаваемото име в руската история. Той е герой на десетки биографии и романи, игрални и документални филми, пиеси, опери и мюзикъли. Неговите подвизи са възпети в песни като "Распутин – идеалният любовник" (Rasputin Thе Highfalutin’ Lovin’ Man) от 1933 г. на Three Keys’ jazzy до евродискохита на Boney M от 1978 г., в който се пее: "Ра-Ра-Распутин, любовникът на руската царица, Ра-Ра- Распутин, най- великата руска машина за любов" (Ra Ra Rasputin, lover of the Russian queen ... Ra Ra Rasputin, Russia’s greatest love machine). На Распутин са кръстени безброй много барове, ресторанти, нощни клубове, има дори компютърна програма "Распутин" (акроним от Real-Time Aquisition System Programs for Unit Timing in Neuroscience), както и комикс и екшън герой. Той е звезда в поне две видео игри (Old Rasputin Russian Imperial Stout) и в японски филми манга и аниме. Има бира Old Rasputin Russian Imperial Stout и, разбира се, водка "Распутин". Животът на Распутин е в основата на съчетанието на руските фигуристи Наталия Бестемянова и Андрей Букин. Попкултурата буквално прелива от Распутин.
 
Век след смъртта си, Распутин остава в представите на публиката като "безумния монах" или "светия дявол". Звучащите като оксиморон, но все пак експресивни изрази, са измислени от руския свещеник Илиодор, един от най-близките му приятели, превърнал се по-късно в негов заклет враг. Като имаме предвид всичко, казано за Распутин през последните сто години, може да ни се стори, че няма какво да допълним. Или все пак има?

Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. бе съпътствано от бурно и понякога мъчително преразглеждане на руското минало. С един замах - нещо типично за Русия героите на стария режим се превърнаха в злодеи, а злодеите – в герои. Нищо не демонстрира промените по-добре от образа на цар Николай II и съпругата му Александра: презирани като класови врагове в съветско време, през 2000 г. те, заедно с петте им деца, бяха признати за светци от Руската православна църква, а останките им – погребани с бляскава церемония редом с предишните руски владетели в Петропавловския събор в Санкт Петербург*.

Распутин не е забравен в цялата тази мащабна преоценка на руската история. В трудовете си историците от новото поколение твърдят, че описват истинския Распутин. Според тях историите, разказани през последното столетие, не са нищо друго, освен море от лъжи, полуистини и фалшификации, съчинени от враговете му. Те твърдят, че Распутин е обект на най-големите клевети в историята. Че е бил любящ съпруг и баща, честен Божи човек, благочестив православен християнин, скромен руски мужик, вдъхновен от пророчески видения, който е посветил особената си дарба на служба на царското семейство и на любимата си Русия. Историите за неговатаразпуснатост, за пиенето и корумпираността му, както и за намесата му в държавните дела, не били нищо повече от слухове. Кампанията срещу Распутин била част от мащабна война срещу монархията, подета от вражески сили, целящи не само да съсипят династията Романови, но и самата Света Рус. Лъжливият образ на Распутин като дявол бил създаден, за да се подкопае легитимността и сакралната аура на трона и така да се разпали революция, която да доведе на власт фанатична банда комунисти атеисти, стремящи се да ликвидират руското православие и духовните традиции на страната. Според тази интерпретация Распутин е въплъщение на истинската искрена вяра, обикновен религиозен селянин, който заплаща за своята вяра с живота си. Влиятелният православен свещеник Дмитрий Дудко, подложен на мъчения и хвърлен в затвора от Съветите, казва: „В образа на Распутин виждам целия руски народ – бит и убиван, но продължаващ да защитава вярата си, дори когато това означава смърт. И с тази вяра той ще бъде победител“. Популярната певица Жанна Бичевская отива още по-далеч, наричайки Распутин велик руски мъченик. В последните години се появяват икони с неговия образ, често изобразен заедно с членовете на царското семейство, а някои групи в Руската православна църква призовават той да бъде канонизиран. Нещата стават толкова сериозни, че се стига до искане да се свика специална синодална комисия, която, след няколко години разследване и обсъждане, през 2004 г. се обявява срещу обявяването на Распутин за светец. Председателят на синодалната комисия митрополит Ювеналий заключава, че все още има прекалено много съмнения относно възможната връзка на Распутин с окултни секти, както и около репутацията му на пияница и човек с аморално поведение. И все пак, едно от теченията в църквата – Руската Истинска Православна църква, самопровъзгласила се за приемник на тъй наречената Катакомбна църква, която къса с официалната църква през 20-те години на ХХ в., признава Распутин за светец през 1991 г. Руснаците очевидно остават разделени относно светостта на Распутин. Наред с ужасяващия антисемитизъм и параноидна ксенофобия, с които е изпълнено това ново националистическо описание на Распутин, най-големият проблем е заместването на един мит с друг: дяволът Распутин се превръща в светецът Распутин. Нещата се обръщат още веднъж. Нито един образ не е убедителен и въпрос
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката