От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите - затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс - брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

Втората световна война традиционно е анализирана през призмата на събитията на европейския континент. В това време обаче Източна Азия върви по свой собствен път, който съществено повлиява баланса в световната политика. Япония се развива бурно и гради имперска концепция, която цели пълна доминация и великодържавен статут. Амбициите й са подхранвани от древни традиции, подчертана милитаризация на обществото и усилен икономически растеж на страната през 30-те години на XX век, в съчетание с особено жесток управленски режим. Всичко това прераства в пълномащабен конфликт в азиатско-тихоокеанския регион, който се превръща в несъизмерима трагедия заради технологичния напредък в оръжейните системи и липсата на скрупули у управляващите в Токио.

Петнадеседгодишната война оставя траен отпечатък както върху японците, така и върху всички народи от тази част на земното кълбо, а също така и до днес определя ролята на съответните държави в международен план.