Петър Константинов Дънов е цялото име на знаменития български теолог, известен вече повече от век сред учениците и последователите си като Беинса Дуно или просто като Учителя.

Жизненият му път започва на 11 юли 1864 година (по стар стил 29 юни, Петровден) в село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна. Той е третото дете на Константин Дъновски (първият български свещеник във Варна) и Добра Георгиева.

През 1886 г. бъдещият лечител и духовник завършва американско методистко училище в Свищов, където попада под влияние на протестантството. След това за една година работи като учител в русенското село Хотанца, а през 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън. Дипломира се четири години по-късно и есента на 1892 г. постъпва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Паралелно посещава и занятията в Медицинския факултет и през 1894 г. получава документ, който му позволява да практикува медицина.

Връща се в България през 1895 г. и се установява във Варна. Отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник, въпреки че е решен да се отдаде на духовна кауза. Така след година проучвания и писане, той издава книгата „Науката и възпитанието“, в която анализира пътя на човека в контекста на световните проблеми и говори за основите на нова култура, която предстои да се развие през следващия век.

 

Две години по-късно, с помощта на свои последователи, успява да основе своето „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“ във Варна. Едва по-късно, през 1918 г, движението приема името „Всемирно бяло братство“, а Дънов е наречен „учител“ от сподвижниците си.

Оттогава до края на дните си Дънов се посвещава изцяло на учението си и неговото разпространение. Започва да изнася различни беседи пред разнообразна публика, пътува из цялата страна и пише книги, посветени на духовна тематика.

След 1900 г. започва да организира ежегодни събори. През останалото време проповядва и продължава да изнася беседи, посветени на Христовия образ, разглеждан като историческа, космична и метафизична личност.

През 1912 г. започва работа над Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“, който излиза от печат през септември същата година, а през 1914 г. поставя началото на поредиците „Сила и Живот“. В тях са събрани и анализирани основните принципи на учението, което официално приема названието „Новото учение на Всемирното бяло братство“. Според исторически данни общият брой на последователите му през 30-те години на 20 век наброява над 30 000 души.

 

Така, съвсем естествено, през 1922 г. в София отваря врати първото по рода си езотерично училище, което носи името „Школа на Всемирното бяло братство“. Дънов определя насочеността ѝ със следните думи: „Окултната школа не служи за утешение на хората, а за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично“.

През 1930 г. Дънов поставя началото на неделните утринни слова, а след 1934 г. започва работа върху паневритмията – комбинация от общо двадесет и осем физически упражнения, съставени от мелодия, текст и гимнастика.

Две години по-късно Учителя претърпява сериозен побой, в резултат на който получава мозъчен кръвоизлив и парализа, но това не слага край на активната му дейност – дори обратното: групите, водени от него, продължават с походите край Седемте рилки езера и до края на календарната година Дънов успява да укрепне здравословно. До края на земния си път, той активно упражнява лечителска и духовна дейност. Умира на 27 декември 1944 г., а тялото му е погребано в днешния квартал „Изгрев“ – мястото, където приживе е събирал своите последователи и съмишленици.