Историята на Преподобна Стойна е изпълнена със загадки и мистичен привкус. Сочената за духовна учителка на Ванга е лекувала, пророкувала и помагала на хората, без самата тя да е водила лек живот.

Родена като Стойна Димитрова, ясновидката ослепява още като дете, подобно на Ванга, и тогава у нея се отключва способността да вижда в бъдещето и да лекува болни.

Гадателката е родена на 9 септември 1883 година в с. Златарево (българското име на с. Хазнатар), Серско, тогава в Османската империя, а днес в Гърция. Умира на 22 декември 1933 година в с. Златолист, някога Долна Сушица, Мелнишко.

Животът ѝ не бил лесен, на седемгодишна възраст губи зрението си, според някои източници заради едра шарка. След боледуването ѝ у нея се отключват гадателските и лековитите ѝ умения.

Легендата за живота ѝ разказва, че когато невръстната Стойна навършила шестнайсет години, насън ѝ се явил свети Георги, който ѝ заръчал да копае надълбоко в двора си – там щяла да намери заровени предмети. На сутринта девойката потърсила помощ, събрала силните мъже от селото и с тяхна помощ открили в земята отдавна заровена икона и кандило. Светото изображение било на свети Георги. На същото място Стойна настояла да се съгради параклис. Щом става готов, девойката заживява в него, въпреки че според историческите данни „параклис“ е твърде силна дума – семейството на Стойна било бедно и успяло да вдигне на мястото стая с четири стени, а гадателката поставила вътре икони и се отдала на пост и молитва.

Във времето след Междусъюзническата война доскорошните съюзници на България сърби, гърци и румънци се съюзили срещу българите и това принудило Стойна заедно с цялото ѝ семейство да тръгнат да се преселват в България. По пътя си минали през село Долна Сушица.

Именно там бъдещата лечителка избира да прекара оставащите ѝ земни дни и се установява в храма „Св. Георги“, намиращ се в селото. Там живее в пост и молитва до края на дните си и така получава прозвището си Преподобна – съселяните ѝ я именуват така заради аскетичния ѝ начин на живот и благия ѝ характер.

А той бил доста нетипичен за традиционното селско население от онези дни – прагматично и работливо, макар и набожно в същото време. Порядките, по които Стойна живеела, им се виждали причудливи, но зачитали волята ѝ. Съобразявали се с всяка на пръв поглед странна заръка.

Такъв бил и случаят с едноседмичната летаргия, в която ясновидката изпаднала веднъж. Стойна помолила близките и познатите си да не я безпокоят в рамките на следващите седем дни; обяснила им още, че дори да им се струва мъртва, бездиханна, да не я погребват, да не бързат да я отписват от белия свят – щяла да се върне.

Така Стойна „заспала“ за седмица. Състоянието, в което изпаднала, наподобявало това, което достигат някои индуси – пълна липса на жизнени показатели на тялото. Описано е и от Едгар Кейси – прочутият гадател също достигал до подобен транс и след събуждането си пророкувал.

Така, когато седмицата изтекла, Стойна се събудила, сякаш завърнала се от отвъдното. Пред никого не продумала и никому не казала какво се е случило през тези дни, но от този момент нататък младата жена придобила лековити и чудотворни способности. Умеела да лекува болните, да ги утешава и подкрепя, както и да отгатва съдбата на хората, да надниква както в бъдещето им, така и в миналото им.