Лого на Издателство Милениум

Между приятели

Категория: Колекция "Амос Оз"

Превод от английски: Маргарита Терзиева
Оформление: Кремена Пенчева

Меки корици
Формат: 14x20
Страници: 152
Година: 2012
ISBN: 978-954-515-206-1
  • Цена:
  • 14.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-15%) за 11.90 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


В най-новата си творба Амос Оз рисува различните лица на самотата в миниобщество, в което по дефиниция няма място за самота.
 
Всеки от героите е дързък бунтовник, пълен с идеи как да промени света. По силите му е обаче само да закърпи дупките в собствения си живот и да преосмисли пропуснатото.
 
В съдбата на Озовия човек деликатно са преплетени исторически и социални религии, а равносметката за изминалото време е пълна с мъдрост и всеопрощение.
 
 
„Целият израелски живот е тук. Представен в прекрасни детайли.”
Irish Examiner 
 
Между приятели

В малките утринни часове първият за сезона дъжд намокри покривите на къщите, зеленчуковите поля и овощните градини. Разнесе се свеж мирис на влажна земя и чисти листа. Дъждът затропа по улуците и изми праха от червените керемиди и ламаринените покриви на бараките. Призори нежна мъглица обви сградите и обсипаните с капчици цветя заблестяха на слънцето. Една забравена пръскачка продължаваше да напоява ненужно поляната. Мокра от дъжда червена детска тротинетка стоеше захвърлена напряко на пътя. От върховете на дърветата се разнесе остър, стряскащ крясък на птица.

Дъждът събуди Нахум Ашеров от тревожния му сън. В първия момент, когато отвори очи, му се стори, че чува почукване по капака на прозореца, като че ли някой беше дошъл да му съобщи нещо. Седна в леглото, ослуша се внимателно и бързо осъзна, че е дошъл първият за сезона дъжд. Днес щеше да отиде, да накара Една да седне, да я погледне в очите и да поговори с нея. За всичко. И с Давид Даган също.

Нямаше да остави нещата така.
 
Но какво всъщност щеше да му каже? А на нея?
 
Петдесетина годишният вдовец Нахум Ашеров беше електротехникът на кибуц Йекхат. Синът му, Йишаи, беше убит при наказателна акция в едно арабско село и Една остана единственото му дете. Тя беше умна и амбициозна, с черни очи и маслинова кожа, през пролетта навърши седемнайсет и беше последна година в училището на кибуца. Всеки следобед Една идваше от стаята си в общежитието, която делеше с още три други момичета, да види баща си. Сядаше на един фотьойл срещу него и прегръщаше раменете си, сякаш ú беше студено. Винаги го правеше, дори и през лятото. Оставаше близо час, до здрач, приготвяше кафе, поднасяше чиния с обелени и нарязани плодове и двамата обсъждаха тихо новините по радиото, нещата в училище и неговата работа, после си тръгваше, за да прекара вечерта с приятелките си. Или пък без тях. Нахум не знаеше нищо за личния ú живот и не питаше, а и тя не споделяше. Преди време беше дочул за някаква мимолетна връзка с Дуби, спасителя от басейна на кибуца, но слуховете затихнаха бързо. Двамата с дъщеря му никога не говореха за себе си, понякога зачекваха някой проблем, но не задълбаваха. 
 
Например Една ще спомене:
 
– Трябва да отидеш на лекар. Не ми харесва кашлицата ти.

Нахум отговаряше:

– Ще видим. Може да ида другата седмица. Тази ще слагат нов генератор в люпилнята.
 
Понякога говореха за музика, и двамата я обичаха. Друг път изобщо не говореха, пускаха си Шуберт на стария грамофон. Никога не обсъждаха смъртта на майката и брата на Една. Не си припомняха детството, не обсъждаха бъдещите си планове. Бяха се споразумели негласно да не отварят дума за чувства и да не се докосват. Дори и съвсем леко. Не се прегръщаха, не се потупваха по ръката. Преди да си тръгне, Една заставаше на прага и казваше:

– Довиждане, татко. Не забравяй да се прегледаш. Ще намина пак утре или вдругиден.
 
А Нахум отвръщаше:
 
– Да, намини. И се пази. Довиждане.
 
След няколко месеца Една и съучениците ú щяха да отидат в армията. Понеже знаеше арабски, тя щеше да служи в разузнаването.
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката