УВОД

 

На 9 април 1917 г., в 15:10 часа, от малката железопътна гара Готмадинген в югозападната германска провинция Баден Вюртенберг, от перона потегля странна влакова композиция. Състои се само от парен локомотив и единствен запечатан вагон. Влакът минава през цяла Централна и Северна Германия, с ферибот достига до Швеция, а от там – отново по релсите изминава още деветстотин километра до Петроград, столицата на царска Русия. След осемдневно пътуване вагонът е отключен и отвътре се измъкват трийсетина брадясали мъже с вид на опасни криминални престъпници.

 

Начело на тази съмнителна групичка е нисък мъж, с олисяло теме, остра брадичка и тесни азиатски очи, към когото останалите се обръщат с дружеското „Илич“. Това е Владимир Илич Улянов – Ленин, бъдещият вожд на пролетарската революция в Русия, човекът, поставил началото на новия комунистически строй в света. Ленин и другарите му от влака пристигат в руската столица, където от два месеца се води гражданска война. Бързат да оглавят народното недоволство и да го използват за сваляне режима на цар Николай II. Как обаче революционерите се возят в запечатан вагон и как успяват да преминат разстоянието, без да бъдат разкрити и арестувани при влизането им в Русия, където повечето от тях отдавна са обявени за престъпници и се издирват? Заслугата за успеха на мисията им принадлежи на германския канцлер Теобалд фон Бетман-Холвег, който не само дава разрешение на Ленин и другарите му да преминат през територията на цяла Германия, но им помага и да се върнат тайно в родината си. Логично възниква въпросът защо германският канцлер помага на един издирван революционер като Ленин?

 

По това време, пролетта на 1917 г., Германия и Русия са във война. Една гражданска война и революция в Русия, естествено, би отклонила погледа на руския цар Николай от Западния фронт и от битката с германците. А ако Николай бъде свален от престола и на власт дойдат Ленин и другарите му, Русия ще обяви прекратяване на участието си във войната. Затова канцлерът и Ленин вече са се договорили чрез посредничеството на швейцарския комунист Фриц Патен. След излизането на Русия от войната Германия ще може да премести войските си от Източния фронт и да ги хвърли на запад. По думите на тогавашния германски външен министър Артур Цимерман: „Германия иска възможно най-голям хаос и размирици в Русия. Изцяло в наш интерес е радикалистите сред руските революционери да победят“. За да успеят Ленин и съратниците му да пристигнат живи и невредими, е взето решение те да бъдат превозени в запечатан влак като руски изгнаници, прибиращи се в родината. След осем дни път, най-после на 17 април, късно вечерта, влакът със запечатания вагон пристига на гара Финландска.

 

Пътуването е минало успешно и през следващите три месеца Ленин оглавява борбата на работниците срещу Временното правителство. Първият опит на болшевиките да завземат властта със сила завършва с неуспех. Стотици са разстреляни, а Ленин е принуден да
бяга във Финландия, откъдето след три месеца отново се връща в Русия, твърдо решен за победа.

 

На 25 октомври превратът в Петроград, оглавяван от Ленин, се увенчава с успех. В 2 часа след полунощ Зимният дворец е превзет, а членовете на правителството са арестувани. Цар Николай и семейството му са избити. Страната е обявена за Руска съветска федеративна социалистическа република – РСФСР. Върховен орган на управление на републиката е новосъздаденият Съвет на народните комисари (Совнарком) с председател Владимир Илич Ленин.