145 години след излизането на първата готварска книга у нас, тя зае челните позиции в класацията за най-продавани книги на издателство „Милениум” на Пролетния базар на книгата в НДК, който се проведе от 19 до 24 май. „Готварската книга на Дядо Славейков” се търсеше от хора на всякакви възрасти и с всякакво образование.

 

Невероятен успех имаше и кампанията на издателството „Среща на сляпо с книга”. Регламентът за нея беше следният: 10 книги бяха опаковани по еднакъв начин и с еднаква цена, върху малък етикет книгата беше представена като човек, с когото читателите могат да излязат на среща. Книгите, които се криеха под опаковките, бяха: „Добър апетит, или как да сготвиш мъжа си” от Натали Йънг, „Теория за материята и светлината” и „Между дните” от Андрю Портър, „Жестокото присъствие на времето” от Дженифър Игън, „Фейсбук – милиардери по неволя” от Бен Мерзич, „Съкровището от Зеленото езеро” от Луис Сакър, „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” от Ема Хупър, „Кажи на вълците, че съм си у дома” от Карол Рифка Брънт, „Стая” от Ема Донахю и „Познание за жена” от Амос Оз.

 

Първите три книги от поредицата „История на войните” също влязоха в класацията за най-продавани книги. По традиция търсени бяха и „Златен билкарник 1”, „Билков лечител”, „Нестандартни лечения 2”, „Енциклопедия на гъбите” и „Слава Севрюкова”. От документалните книги най-желана от купувачите беше „Досието на Костов”.

 

В топ 10 влезе и Валери Петров с „Песнички, събрани от сцени и екрани”. „Маша и Мечокът” пък беше предпочитан от децата.

 

А ето и цялата класация:

1. „Готварската книга на Дядо Славейков” от Петко Славейков

2. „Златен билкарник 1”

3. „Билков лечител”

4. „Среща на сляпо с книга”

5. „Слава Севрюкова – Оракулът на България” и „Нестандартни лечения 2, или когато друго не помага”

6. „Наполеон – възход и погром” от Юлиян Недев

7. „Походът на Александър” от Георги Марков и „Енциклопедия на гъбите”

8. „Досието на Костов” от Антон Тодоров

9. „Тридесетгодишната война” от Александър Стоянов

10. „Песнички, събрани от сцени и екрани” от Валери Петров и „Маша и Мечокът”