Политологът проф. Евгений Дайнов представи хитовия си двутомник „Записки по революцията“ в Несебър. Авторът раздаде автографи на читателите, които го затрупаха с въпроси и си купиха книгите му „Записки по революцията: В България и другаде“ и „Началото на прехода“, издадени от „Милениум“. Домакин на литературната среща бе читалище „Месемврия“.

 

То е съвсем ново, открито в края на миналата година от шепа етуасиасти. „Смятаме, че културната програма на града е доста еднообразна през последните десетина години. Основната ни цел е да измием лошото име на Несебър, свързано с презастрояването, и да го направим конкурент на Созопол по отношение на културната програма. Искаме да създадем събитие, което да стане ежегодно. Стремим се да възпитаваме хората в по-свободен дух“, сподели председателят на читалището Георги Шишманидов. Той разказа още, че срещата с Евгений Дайнов е предизвикала голям интерес сред съгражданите му.

 

Засега духовното средище няма собствена сграда и събира членовете си в клуб „Червената арфа“, който е бивш ирладски пъб. Организират се литературни премиери и музикални събития. Вече имат класове по иконопис, по живопис, по модерен джаз и танцова школа по джайф. Планират да съберат градска духова музика, хор и театрална трупа.

 

„Ние сме по-различни от старото читалище. Когато някъде има десет състава за народни танци, защо да правим още един, ще предлагаме нещо друго! - каза Шишманидов. - Искаме хората да мислят по-позитивно за града ни и да създадем духовна общност. Имаме и съмишленици - чужденци. Курсът по джайф водят съпрузи-англичани, които живеят в Равда. А изобразителното изкуство развиват семейство руснаци, които са избрали Несебър за свой дом. Те са художници и преди години са изработвали куклите за обичаните съветски детски мултфилми."

 

В „Записки по революцията. В България и другаде“, том 1 Евгений Дайнов обхваща периода от 1962 г., когато казва, че е започнала неговата лична революция, до 1989-а. „Времената винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва – но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване, разсъждава авторът. - Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си.“

 

В „Началото на Прехода. Записки по революцията (1989-1996)“, том 2 политологът обхваща периода от началото на 1989-а до края на 1996 година. „Не революционерите предизвикват революцията, заявява проф. Дайнов. - Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо цивилизовано. Без такава намеса – е, спомнете си какво се случваше в Югославия, докато ние тук викахме „Кой не скача, е червен!”. Там в гражданските войни загинаха стотици хиляди. Тук не гръмна една пушка. Там предимно не са в ЕС и НАТО. Тук сме.“