Начало / Списък с книги / Време за жени

Елена Чижова

Време за жени

3.02 от 5 (84 оценки)

12.00 лв.

Категория: Художествена литература, Съвременна проза

Тип корица: Мека

Страници: 240

ISBN: 978-954-515-131-6

Размери: 13x20

Виж оценки в Goodreads
Романът е носител на престижната награда „Руски Букър” и е обявен от критиката за най-добрата руска книга на 2009 г.

„Време за жени” е роман за историческата памет, предавана в семейството от бащи на деца. Неусетно между диалозите няколко поколения наслагват съдбите си и очертават облика на изминалия век.
 
Три баби отглеждат сираче и го учат на всичко, което умеят и помнят. Всяка от тях е преживяла огромна лична загуба и знае кое е важното в живота и как да го съхрани. Те говорят и говорят, а тя мълчи...
 
 
„Готов съм някой ден да превърна тази книга във филм!”
Никита Михалков, кинорежисьор
 
 
„Героините от този роман са прекрасна илюстрация за извора на женската сила и интуиция”
 
Лариса Ренар, писателка
I.
Майката
 
Режа лука и кимам: бабите ги знаят тия работи – щом е време, значи е време. Какво да кажеш? Строги са. А и с тях на глава излиза ли се?...
 
Преди се намъчих в общежитието – е, тесничко беше, ама ставаше: осем легла в стая. А сега е пълна свобода... Добре че са тия от месткома. Зоя Ивановна така и каза: “Ами то сега вече... Нима е виновно детето? Щом си го родила, родила си – няма да го натикаш обратно, я. Всички знаем как е – майката мисли за всичко, да го нахрани, да го напои. И какво като нямаш мъж? Днес и на такива им помагаме и ги подкрепяме. Ситин, майсторът от шестия етаж, ей го на – второ завъди, увеличава им се семейството. Полага им се двустаен, значи. Така че можеш да се нанесеш на тяхното място”.
 
Девет квадрата и половина – сам-сама съм си господарка! Ех, да можеше покойната ми майка поне с крайчеца на окото да ме зърне...
 
А на тях какво им е: “Не си нито първата, нито последната. И помни: детенцето е наше, заводско. Общо е, значи. За властта доведени деца няма. Така че не се съмнявай – и ясли, и градина, а като порасне – и лагер. А пък и ти ще си добре, не си единствената в колектива. Няма какво да потайничиш. Да не е станало от слънчев лъч, я. Макар че то такива ухажори само в Ежови ръкавици трябва да се държат!”.
 
Замълчах си. Повече не ме питаха.

Рекох си: “Добре че сме в града! Виж колко народ има по улиците – хиляди. Не е като на село. Там веднага щеше да излезе наяве – мъжете се знаят на пръсти...”.
 
Ако беше някой от завода, може би щях да си призная. Зоя Ивановна е твърде мила. А така, какво да й кажа? Само името му знам. Нито адреса, нито фамилията...
Вижте още
Вижте каталога ни за 2024 г.