Съдържание
Стихове
Из „Квартал Надежда” – 1978 г.
Не си забравил ти онази малка...
Наоколо е голо. Страшно голо...
Отново есенна мъгла обгръща...
Като въздишка. От небето литнал...
И тази вечер малкото момче...
Пътеката край въжената фабрика...
Снегът пронизва тръпнещия мрак...
Сега аз знам. Спокоен, неизпратен...
И някой ден ще се завърна – малък...
Из „Луменесцентни балади” – 1984 г.
Къде е светлото момче от крайните квартали...
Тези шеметни нощи – отблясъци алени...
Във стаята отново няма никой...
Твойте дълги вечерни пръсти...
Колко много тъга по далечните светли морета...
Отдавна улиците са измити...
Александре, ех, Александре...
Ах, вълните, вълните, вълните...
По „Раковска”, по „Руски” – вляво...
О, тия светли есенни павета...
Септември... Вятърът листа подгонил е...
Моя скъпа, далечна приятелко...
Бездарник си ти, Александре...
Целият ми живот е едно повторение...
Успокой се, сърце, усмири се...
Помогнете ми, Сергей Есенин...
Измислена бе моята любов към тебе...
О, мои светли спомени (баща ми)...
Ах, след всичко, след всичко, след всичко...
Поруменява отново земята...
Из „Реквием за роман” – 1999 г.
Душата ми изтече по тебе...
Невероятно е, че те няма...
Не ми се живее повече...
Винаги ме е плашела твоята привидна тромавост...
Ден и нощ се питам...
Твоите лутания в пластовете на религиите...
Тази твоя безумна тъга, преди да си отидеш...
Генетичният океан – ето кое ме ужасява...
Понякога, когато чуя за нечия смърт...
Вече си част от космоса...
Проза
Из „Елегия за птици”
Кондора
Пръстенът
Пчелата
Елегия за птици
Из „Здрач и печал”
Здрач и печал
Лудостта на мечтите
Из „Малолетна проститутка” – 2009
Из „Килър” – 2010
Из „2066” – 2011
Из „Йешуа” – 2012
Публицистика
За природата на метафората
Робска нация ли сме? (Песимистично есе)
За писателя
Снимки
