Увод
През 2014 година се навършват 120 години от рождението на Влайо Жечев – Дядо Влайчо, забравения пророк от село Коньово, Новозагорско.
Малцина са чували името му, а още по-малко са онези, които знаят, че в думите на ясновидеца са се вслушвали всепризнати авторитети като Петър Дънов и Баба Ванга.
Потънал в забвение и отричан за повече от половин век, Дядо Влайчо запазва вярата си в Бог и не се пречупва в комунистическите лагери на смъртта, където е изпратен, за да бъде заглушена славата му. Независимо от трудностите и несгодите Влайчо не възроптава, не заема страдалческа или отшелническа поза, а предпочита да скита из страната без дом, за да помага на нуждаещите се.
Обикаля от село на село скромно, тихо, без фанфари, кротко върши чудесата си, за които хората и до днес го благославят, никого не връща, никога не взима и стотинка от тези, които идват при него, защото е непоколебимо убеден, че дарбата му е дадена свише и той няма право да се облагодетелства от нея.
Викат му Скиталеца, Безсребреника, Пророка на народа – все имена, с които хората са изразявали почитта си. Но най-често се обръщат към него с уважителното Дядо. Започват да го наричат така още когато нямал навършени трийсет години и косите му са съвсем черни. Около него съвсем отрано започват да се тълпят хора – не само за да им предсказва, а и да чуят мъдрите му напътствия. Той никога не се възгордява – носи истинския дух на старите пророци.
Когато среща Учителя Петър Дънов, той веднага се присъединява към обкръжението му, защото го смята за истински мъдрец и наставник. Все пак всеки има собствен път и Влайчо знае това по-добре от всеки друг. И следва своя, независимо пред какви препятствия го изправял и какви мъки му отреждал.
Дядо Влайчо бил убеден, че страданието носи духовна мощ и води по пътя на мъдростта. Така и никога не си спестил нищо от отреденото. А е можел, защото според него има вариант лошата съдба да бъде променена, ако човек повярва в доброто и ако се моли. Защото трудностите, казвал той, са изкупление на греховете.
Въпреки тежкия живот, въпреки комунизма и лошото, което преживял и той, и много други хора, Влайчо вярвал в духа на българите. Смятал, че по нашите земи живеят хора със силен дух и могат да устоят на всички изпитания, независимо колко непосилни са те. Той предрекъл, че след лошото в България ще дойде доброто.
