Хан Крум Победоносецът

★ ★ ★ ★ ★

5.00 от 5 (5 оценки)

8.00 лв.

Поръчай онлайн (-15%) за 6.80 лв.

Категория:	Нехудожествена литература, История, Книги до 10 лв, Полезно за учениците
Корица:	Мека
Страници:	160
Формат:	13x20
ISBN:	978-954-515-391-4
Тегло:	115
Goodreads:	Виж оценки в Goodreads
Дизайн:	Николай Киров

Начин на плащане

Цени и срокове за доставка

Описание
Анотация / Откъс

Защо Крум Победоносецът, а не Крум Законодателят?

Нали години наред така лансираха великите мъже от Първата българска държава: Аспарух Основателят, Тервел Дипломатът, Крум Законодателят, Омуртаг Строителят, Борис Кръстителят.

С историческото си разследване Веселин Игнатов няма за цел да руши митове, нито да преобръща представи. Фактите и изворите, цитирани от автора, доказват, че закони в страната ни е имало дълго преди Крум, а големият принос на държавника всъщност е именно на бойното поле. Затова и книгата е насочена единствено към преодоляване на историческите неточности и е посветена на опита да се въздаде заслуженото признание на един от най-успешните ни във военно отношение владетели.

И до днес няма обнадеждаваща ориентация за произхода, за приобщаването към управлението, за възшествието и първите държавнически действия на човека, които ще разрушат едно обременително за българите и за средновековния европейски свят въобще статукво.

В стремежа си да поразсее угнетителната неизвестност основоположникът на новобългарската модерна историография Спиридон Палаузов (1818-1872) изказва догадка, че Крум произлиза от прабългарите в Среднодунавските земи (т.нар. панонски българи), подвластни на аварите. Възползвайки се от съкрушителния франко-славянски удар върху Аварския хаганат (567/568-796), той освобождава своите съотечественици, присъединява земите им към България и сам поема върховното управление на държавата. Твърде скоро тази версия намира художествено превъплътяване, популярност и утвърждаване във възрожденското обществено съзнание чрез „Възцаряването на Крума Страшний. Драма историческа в три действия с пролог“ от първия български драматург Добри Войников (1833-1878), поставена с изключителен успех в Букурещкия театър на 11 април 1871 г.

Особено радушен прием „панонската“ генеаложка импровизация получава сред всезнайковците от широката аудитория. Днес в интернет разпространяват, без да привеждат читав аргумент, изтънчена нейна модификация: „Той принадлежал към клонка на рода Дуло, която се поселила в Македония начело с Кубер. Майката на Крум, Лана (или Светлана), била славянка. Това може да обясни описанията на Крум от византийски хрони?%

Вижте още