Мислите на обичания поет за живота и смъртта, за младостта и старостта, за вдъхновението, за обичта и близостта, за времето, в което живеем, са облечени в прелестните, напевни, емблематични за творчеството му рими.
Неговите "словесни ребуси за любовта", мъката му по изгубените за родината българчета, копнежът му да се посвещава на своята лирична муза всекидневно, да не замлъква перото му задълго, са само част от темите.
О, боже, закъде съм... Шегата настрана.
Почти не се заглеждам във хубава жена.
Сънят ми е реалност... Реалността е сън...
И значи... И изобщо... И въобще... Мрън-мрън!
