Начало / Списък с книги / Стефан Стамболов – революционер без революция

Веселин Игнатов

Стефан Стамболов – революционер без революция

4.43 от 5 (7 оценки)

8.00 лв.

Поръчай онлайн (-15%) за 6.80 лв.

Категория: Нехудожествена литература, История, Книги до 10 лв, Полезно за учениците

Тип корица: Мека
Страници: 128
Формат: 13x20
ISBN: 978-954-515-415-7
Размери: 13x20
Тегло: 97 грама
Виж оценки в Goodreads
Дизайн: Николай Киров
Не е задължително човек да бъде значима обществена фигура, за да се изкривят за добро или за зло делата му. Мащабът на деформацията обаче е правопропорционален на величината на дееца. Емблематични са случаите на колосите Левски и Ботйов, за които са изказани и притурени толкова недомислици и глупости. И за Стамболов са ни нужни повече от две ръце, за да отброим с пръстите им всички исторически несъответствия, които му приписват.
 
Той има своето място, постижения и заслуги в историята, но те не ни освобождават от задължението да не подминаваме със снизхождение неговите грешки и провали, нито да поддържаме сляпото преповтаряне на неистини за ролята му в националната революция. Време е да надмогнем индулгенцията на държавничеството му в свободна България и да преразгледаме хладнокръвно стореното от Стамболов в годините на игото.
По традиция за най-ранна революционна проява на Стамболов посочват участието му в нихилистическия кръжок на народниците в Одеса, формиран и оглавяван от Иван Ковалски. Кръжочниците провеждат от дъжд на вятър по някое събрание, сипят огън и жупел по порядките в Северната империя, четат нелегална литература и т.н. (Поглубко 1982, 111-124). Стамболов специално, както трябва да се очаква от такъв модел реформатор и революционер, завежда импровизираната библиотека на кръжока. Той чете, превежда, държи речи, дискутира:
 
„въ тоя късъ периодъ от ранните години на Стамболова – пише Антон Т. Страшимиров – трѣбва да се търсятъ както източницитѣ на знанията му, така и зигзага, по който се оформяватъ основнитѣ черти на неговия характеръ. Защото по-късно той е нѣмалъ време да работи върху себе си“ (Страшимировъ 1935, 10).

Позорно прогонен през април 1874 г. от Семинарията за „вредна насоченост“ [крайно небрежно отношение към процеса на обучение, неподчинение на реда и правилата, непосещаване на богослуженията и учебните занятия (Поглубко 1976, 155)], Стамболов се прибира във Велико Търново. В родния град се навърта край неколцина местни комитетски дейци. Естествено е хора, работили с еталона Васил Левски – хора като Христо Иванов-Големия, Матей Преображенски, Иван Хаджидимитров, да не обръщат внимание на неуравновесения и неуправляем младеж. Ала Стамболов не е мекушавец, който ще се тръшне в хамлетовска меланхолия. Хипердинамичен, арогантен, безцеремонен в отношенията си с хората (Ганчев, 1973, 36), той досадява на комитите дотолкова, че те вдигат ръце от него.
 
„Но поиска и Стамболов – пише Христо Иванов-Големия – да ходи на Левски на мястото“ (Х.-Г. 1984, 92).

Апостол на свободата Стамболов не може да бъде, нито да се съизмерва с исполина на националното ни възраждане Васил Иванов Кунчев. Но все нещичко е можел да върши, шляейки се напред-назад, непригоден за занаят, търговия, учителство (Биманъ 1896, 10). Другите дейци – труженици, стопани, домовладици, трудно са съчетавали бита и революцията, така че бързо осъзнават появата на „свободния“, блуждаещ подобно на муха без глава семинарист като печалба от лотарията. Освен дето се е отъркал край одеските народници и прелива от наизустени тези, фрази и лозунги, той има и определени качества – говорлив е, гръмогласен, увлекателен, импулсивен, комбинативен, самонадеян.
Вижте още
Вижте каталога ни за 2024 г.