Начало / Списък с книги / С добри намерения

Майк Оумър

С добри намерения

5.00 от 5 (3 оценки)

25.00 лв.

Поръчай онлайн (-15%) за 21.25 лв.

Категория: Художествена литература, Криминални книги

Тип корица: Мека

Страници: 320

ISBN: 978-954-515-625-0

Размери: 32/84x108

Виж оценки в Goodreads

Пътят към ада често е постлан с добри намерения...

Парламентьорката Аби Мълан, звезда на нюйоркската полиция след няколко успешно разплетени случая със заложници, отново е изправена пред труден избор. Виртуално конспиративно общество от анонимни пазители на реда и морала изведнъж се материализира в съвсем реални нарушители, похитители и убийци. Нападението им е в квартално училище, а една от пленените ученици е дъщерята на Аби. Часовникът тиктака и животът на всички виси на косъм, ако талантливата полицайка не успее да прозре навреме дълбоката тайна на главния конспиратор.

Случаен ли е създалият се хаос, или е добре премислен план за убийство? Има ли логика в кодовите имена на похитителите? Как да бъдат сглобени парченцата от пъзела в стройна картина, преди да е твърде късно? Ще се справи ли Аби с предизвикателството, или ще я погълне крахът на добрите намерения?

Читателите просто ще се влюбят в Аби Мълан и ще очакват още и още истории с нея.“

Publishers Weekly

Забележително изследване на параноичния ум, което ще ви остави без дъх до последната страница.

Kirkus Reviews

 

Оумър владее не само изненадите и изобретателността в сюжета, той ги гарнира с неподражаем хумор и страшно много напрежение.

Shelfreflection

 

Преди да стане автор на криминални трилъри - бестселъри в много държави по света, Майк Оумър работи като журналист, създател на видеоигри и изпълнителен директор на международна търговска компания. Ала интересът му към умствените загадки и изостреният му усет към историите на обикновени хора, притиснати от обстоятелствата да станат извършители или жертви на престъпления, естествено го тласкат към писането. В резултат до сега е автор на 22 завладяващи романа – до един превъзходни криминално-психологически ребуси, в които нищо не е такова, каквото изглежда, преди да е поставена финалната точка.

1.

 

Онези вече бяха на път.

Той залитна из тъмната къща, очите му се стрелкаха диво наоколо, хлипаше от страх. Колко време имаше? Час? Може би по-малко. Осъзнаваше какво ще сторят с него, щом дойдеха. Стараеше се да не мисли за това, но знаеше. Беше чул достатъчно разкази и видял достатъчно снимки. Моля те, господи, не позволявай да се случи и с мен.

Намери кутията с инструменти на най-горната полица в гаража. Повдигна се на пръсти, дръпна я, капакът се отвори и една отвертка се изтъркаля отвътре и го удари по главата. Той изсъска от болка и сложи кутията на пода. Започна да рови вътре, а дрънкането от металните части екна в прашното помещение. Хайде, хайде… Изпразни я на пода и се сви стреснато от силния трясък. Дали някой го бе чул? Съседите? Случаен минувач, който вече се готвеше да звънне в полицията? Или самите те?

Ето! Грабна клещите и изскочи от гаража. Сърцето блъскаше в гърдите му.

Първо да махне GPS предавателя. Коленичи на пода и се опита да си припомни схемата, която бе запаметил. Но беше трудно да се съсредоточи, дишаше насечено, в ума му преливаше от видения на жестокостите, които щяха да му причинят, когато пристигнеха. Изгаряния. Отрязани крайници.

Пое си дълбоко въздух, насили се да се съсредоточи. Беше дошъл моментът да се докаже. Да покаже колко струва. Бе прекарал часове в обучение, запаметяване и подготовка за този момент.

Ето, спомни си.

Стисна скрития предавател с клещите и дръпна рязко, изскубна го. Изправи се разтреперан и отиде в банята. Понечи да го хвърли в тоалетната, но изпусна и инструмента вътре. Мамка му, мамка му! Извади го и пусна водата.

Сега микрофона. Той беше по-навътре и щеше да го стигне по-трудно.

Докато се опитваше да вкара клещите и да докопа джаджата, нещо проблесна в тъмнината. Петно бяла светлина, мобилен телефон. Той го взе и погледна екрана. Имаше известие за ново съобщение.

 

Царицата сърце: Гъсеница, тук ли си?

 

„Гъсеницата“ не беше истинското му име, разбира се. Но псевдонимите в мрежата бяха прикритие, което ползваха, за да мътят водата, да маскират дирята си. Трябваше да отговори, да подведе хората, които вероятно слушаха, гледаха, водеха си записки. С треперещ пръст написа, Тук съм. Палецът му остави кървава следа на екрана - червено, лепкаво петно. Неговата ДНК, неговия отпечатък.

 

Царицата сърце: Видя ли съобщението, което публикуваха по-рано? За децата?

 

Идеше му да разбие екрана, да се разкрещи на Царицата сърце, че сега не му е времето, че сигурно идват, че вероятно са го разкрили. Обаче се застави да напише спокоен и кратък отговор без правописни грешки.

 

Гъсеницата: Зает съм. Ще го прегледам по-късно.

 

Изключи екрана и пак стисна клещите.

Къде беше микрофонът?

В първия кътник долу вдясно. Той дръпна брадичката, нагласи клещите в отпуснатата уста и хвана зъба. Дръпна силно, изскубна го, прекатури се назад и падна по задник. Кръвта на пода се просмука в дънките му.

Върна се в банята, този път малко по-окопитен. Хвърли зъба в тоалетната, без да изпуска клещите. Зъбът изтрака на дъното и остави червена следа, подобна на струйка дим. Той пусна водата.

Позволи си да се усмихне. Какъв успех! Да обезвреди техен агент. Май беше първият, който го е правил. Заедно със съмишлениците му се бореха с неуловимата група от над три години и понякога го обземаше чувството, че битката е безнадеждна. Че могъщата клика на онези извратени копелета е абсолютно недосегаема. Все пак Кръгът контролираше правителството, армията, полицията, медиите. Какво би могла да направи една нищожна групичка от обикновени хора срещу нещо подобно?

Но може би действително си имаше причина да изберат него, наред с останалите. Ето го и доказателството – бе успял.

Беше убил един от враговете им. А щом можеше да затрие един, значи заедно можеха да довършат и останалите.

Той се обърна и се взря в лицето в огледалото - чорлава коса, петна от кръв по скулите…. Но с победоносно излъчване.

Изми си ръцете, под струята вода белият порцелан на умивалника стана червен. Мислеше за тях. Мъчеше се да отгатне как ще постъпят. Вероятно скоро щяха да се опитат да се свържат с агента си. И да установят, че не отговаря. Проследяването на GPS предавателя щеше да ги забави, докато го гонеха из градската канализация. Имаше време. Не много: не беше разумно да подценява врага. Може би достатъчно, за да прикрие следите си.

Върна се в хола, светна лампата и застина. За пръв път съзря в цялост онова, което бе направил. Подът бе нашарен с кървави петна. Тялото лежеше безжизнено, с празни очи. С широко отворена уста, с два липсващи зъба, със съсиреци и с разкъсани парчета плът.

Замая се, облегна се на стената. Беше направил каквото трябва. Бяха във война и той бе избрал да предпази невинните, безпомощните.

Войните бяха кървави.

Внезапна стряскаща мисъл. А ако се беше заблудил?

Ако предавателят и микрофонът не бяха в извадените зъби? Може схемата да беше сгрешена умишлено за объркване на противника.

„Не вярвай на никого. Винаги планирай напред.“

Предавателят и микрофонът можеше да са в друг зъб. Чакаше го още доста работа. Той коленичи до трупа за трети път и пак стисна клещите.

Застина. Губеше си времето.

Ами да, в кутията с инструменти имаше чук.

Любителите на първокласните криминални истории със сигурност ще открият своя нов фаворит сред романите на Майк Оумър – забележителният талант, който бързо покори литературните среди с книгите „Убийствен ум“, „Смъртоносен мрак“ и „С вкус на кръв“. В тази първа трилогия израелският писател представя завършени криминални разследвания на постоянна героиня – профайлър към ФБР, която има уникални лични мотиви да разкрива и залавя серийни убийци.

След сензационния дебют на български наскоро излезе и първата книга от новата трилогия на Оумър, озаглавен „Опасно влияние“ („Милениум“). Принципът в нея е същият, но този път „доброто ченге“ е полицейска парламентьорка – професия, за която малко се знае у нас. Случаите със заложници на пръв поглед не предполагат особена криминална загадка, но се оказва, че зад тривиалния сюжет е скрит злокобен манипулатор, способен да замаскира в общата суматоха добре планирано убийство.

„Книгите на Майк Оумър са динамични, интелигентни и най-вече безкрайно изобретателни“ – така критиците отвъд океана определят стила на „новия крал на криминалето и трилъра“. А самият Оумър (технологичен гений и дългогодишен шеф на фирма за компютърни игри) признава, че избира да пише книги не с комерсиална цел, а като изтънчено умствено предизвикателство. Идния месец се очаква да излезе и втората книга от трилогията – „С добри намерения“ в изящния превод на Александър Маринов – Санчо и художественото оформление на талантливия художник Живко Петров.

Вижте още