Старият антикварен магазин

★ ★ ★ ★ ★

5.00 от 5 (4 оценки)

40.00 лв.

Поръчай онлайн (-15%) за 34.00 лв.

Категория: Художествена литература

Тип корица: Мека

Страници: 704

ISBN: 978-954-515-627-4

Размери: 32/84x108

Начин на плащане

Цени и срокове за доставка

Връщане и замяна на стока

Чарлз Дикенс (1812 – 1870) е най-популярният и обичан английски писател и един от безспорните класици на XIX век. Тежките условия, в които израства и се развива, белязват цялото му творчество и го изпълват със социална критика и морален патос. Стилът му по неповторим начин съчетава доминиращия литературен реализъм с дискретен хумор и елементи на романтизъм, което извънредно допада на читателите и превръща романите му в масов културен феномен по време на викторианската епоха. Разнообразието от теми и сюжети и галерията от емблематични образи спечелват на Дикенс титлата „титан на словото“ и предопределят нестихващия интерес към произведенията му и до днес.

Сюжетът на романа запознава читателя с малката Нел и нейния дядо, които живеят и се препитават в скромен антикварен магазин в покрайнините на Лондон. Заради безразсъдството на стареца обаче двамата губят дома си и са принудени да поемат по пътя на скитническия живот в индустриална Англия. Невръстната Нел отрано се сблъсква с враждебността на заобикалящия я свят и постепенно съзрява, докато се справя с всевъзможни изненади и трудности. В това принудително пътешествиетя открива различните лица на действителността – и ужасните, и очарователните, а читателят се потапя в неимоверно пълнокръвна картина на епохата и попада сред паноптикум от автентични сцени и образи. Постоянна битка в романа си дават сантименталността и чистата радост, от една страна, срещу цинизма и вулгарната безпринципност на настъпващото „ново“ време, от друга. Вездесъщият автор обаче не заема страна в този конфликт, а оставя събитията да следват естествения ход на живота.

„Старият антикварен магазин“ е последният непревеждан досега на български роман на Дикенс. Макар и сравнително ранна, творбата носи всички най-добри качества на Дикенсовото творчество. С нея той постига един от големите си успехи – печели овациите както на читателите, така и на критиката и колегите си. Или както пише известен тогавашен колумнист: „Това е чудодеен балсам за всички сърца, изпълнени с гняв или със скръб“.

„Дикенс е ненадминат майстор на оригинални характери – толкова живи и съвършени, че остават в съзнанието подобно на картинни шедьоври.“
- Джордж Оруел

„Фактът, че на света съществуват хора като героинята на този роман, е истински триумф на духовността в живота.“
-Фьодор М. Достоевски

„Творчеството на Дикенс е същински антикварен магазин – сбирка от стари предмети, които под пласта прах крият неподправен блясък. Без тях нашият свят не би бил толкова светъл и забавен.“
-Арнолд Цвайг

„Старият антикварен магазин предлага мъдри истини – истинско житейско съкровище.“
-Гилбърт К. Честърън

ПЪРВА ГЛАВА

Нощта е предпочитаното от мен време за разходки. През лятото често излизам от къщи рано сутрин и се скитам из полята и по крайградските пътища по цял ден, дори по няколко дни. Но когато съм в провинцията, рядко излизам от къщи по тъмно – слава богу, обичам светлината сред природата и приятното настроение, която тя създава.

Аз несъзнателно придобих навика да се разхождам из града след залез-слънце. Това ме подкрепя в моята старческа немощ и ми дава възможност да размишлявам върху характера и занятията на онези, които изпълват улиците. Блясъкът и цялата припряност по пладне не са подходящи за безцелното шляене, каквото представляваха моите разходки. Един бегъл поглед към преминаващите, чиито силуети улавях на светлината на уличните фенери, често е по-подходящ за моите цели, отколкото пълното им разбулване на дневна светлина.

Това непрестанно и напрегнато тропане, което изглажда грубите камъни – не е ли странно как обитателите на тесните улички могат да го понасят! Помислете си за това, че някой болен в уличка като „Сейнт Мартинс Корт“* ви слуша сред терзанията си. Той се чувства длъжен пряко себе си да разграничава стъпките на детето от тези на мъжа, тези на просяка от обутото в ботуши конте, на безцелно разкарващия се от нетърпеливия и ангажиран човек. Помислете си само за тътена, който неотлъчно се долавя от сетивата му, за бързия ход на живота, който постоянно ще навестява всичките му неспокойни сънища – сякаш той е осъден да лежи мъртъв, но в съзнание, насред едно шумно гробище, без надежда за покой през идните столетия.

Вечните тълпи преминават по мостовете (или поне по тези от тях, на които не се събира такса), спират се в приятните вечери и гледат апатично реката. А тя полека-лека си тече сред зелените брегове, които стават все по-широки, докато накрая не се съедини с безбрежното море. На тези места някои спират да си починат от тежкия товар – пушат и прекарват времето си в безделие, припичайки се на слънцето върху горещия брезент на скучното корабче, на което живеят – това трябва да е чисто и неподправено щастие. Други обаче – хора от съвсем различна класа, с доста по-тежък товар, минавайки оттам, си спомнят, че някога са чували, че смъртта от удавяне не е толкова жестока, а напротив – от всички начини на самоубийство тя е най-лесна и приятна.

*Една от централните улици в Лондон, която се обособява в края на XVII век и е характерна с наличието на множество малки сгради на ограничено пространство. – Бел. ред.

Вижте още