ПЪЛНО ОПИСАНИЕ

Двадесет години след смъртта си КГБ на всемогъщия Съветски съюз все още обсебвавъображението. От обикновения гражданин до професионалистите от ДСТ самото споменаване на магическото съкращение предизвиква особен блясък в погледите и неизменната въздишка на съжаление: „Тогава поне имахме достойни противници!”.

 

Противник, а не враг, защото някогашната най-могъща централа в света – не само по ресурси, но и по постижения и качества на своите служители – внушава уважение и дори възхищение у всички ветерани от единствения боен фронт, който си струва, този на сенките и мрака.

 

За всички, които се съмняват, ще призная, че най-завладяващата ми фантазия от онова време бе да бъда шеф на КГБ. Затова разпадането му ни изпълни с огромна тъга. Никога не сме съжалявали за Гестапо, но съжаляваме за КГБ.

 

Ала дали КГБ е изчезнал наистина? Дали неговите дела най-после са запратени на сметището на историята?

 

На тези въпроси дава отговор една добре осведомена жена – Румяна Угърчинска, изследовател и писател, българка и французойка и прекрасен документалист наизгубените досиета, изследовател на забравата, патолог на изисканите трупове на историята.