Разговор с проф. Николай Овчаров при излизането на книгата 

-        Какво място трябва да заеме богомилството в представите ни за нашата история?

-        Богомилството е многопосочно явление, много важна част от нашата история, която трябва да познаваме. Преди десети ноември то беше разглеждано като „борба на народните маси срещу феодалите“, но истината за него е много по-дълбока. Тезата, че богомилството е прогресивно, отдавна е изоставена от историците. От една страна то е протест срещу официалното християнство, но може да се разглежда и като реакционно, защото отрича материалния свят.

-        Какво друго от познатите твърдения съвременната наука отхвърля?

-        Това, че е оригинално българско явление, както се смяташе. Но всъщност е продължение на много по-старото еретично учение - манихейството, което продължава съществуването си и през XII-XIII век, когато двете се преплитат.

-        Каква е оценката от днешна гледна точка на присъствието му в Западна Европа?

-        И богомилите у нас, и катарите в Южна Франция са били подлагани на гонения. Четвъртият кръстоносен поход освен всички други цели, които са поставени пред него, е насочен срещу българите, които са били възприемани като носители на идеите на богомилите, пренесени на Запад и подети от катарите. Папа Инокентий III предизвиква похода и с цел да разгроми еретиците, а след това започва унищожителния поход срещу катарите във Франция, 30-годишна война, в която има много кръвопролития. Тогава французи се бият срещу французи и когато рицарите питат своя военачалник Симон дьо Монфор: Как да разпознаем кои са еретици?, той им отговаря с фраза, станала легендарна: Убивайте всички, Бог ще ги познае. Тези думи свидетелстват за отношението към човешкия живот през Средновековието.

-        Какво се случва с богомилите у нас тогава?

-        По същото време тук е създаден Синодика на цар Борил във връзка събора срещу богомилите, свикан през 1211 година. На Перперикон сме откривали погребение на еретици, може би богомили – семейство хвърлено в яма – пребити, затрупани с камъни, непогребани. Това е свидетелство, че не е имало толерантност от страна на православието към богомиството, напротив -  имало е гонения.

-        Призовавали ли са към „равенство и братство“, както са ни учили?

-        При богомилството има едно примитивно изравняване на хората, което по-рано се тълкуваше като призив за „равенство“, но всъщност то е деструктивно - разграждане на съществуващите норми, без да се предлага ново устройство на света.

-        Какво отражение е дало богомилството на нас днес?

- На ересите може би почива слабата религиозност на българина.