Философът д-р Силвия Борисова пред "Ретро":

Една дума на Сократ или Конфуций може да преобърне човека

Разговаряме с д-р Силвия Борисова по повод излизането на книгите „Сократ и изкуството на диалога“ и „Конфуций и търсенето на пътя“. 

Силвия Борисова е главен асистент по философия в Института за изследване на обществата и знанието към БАН и доктор по естетика. Освен с изследвания в сферата на съвременната философия тя има опит като преподавател в университетски курсове по естетика и в лекции и работилници по етика и гражданско образование за ученици.

-        Д-р Борисова, какво е мястото на философията в нашия живот днес?

-        Много по-голямо е, отколкото подозираме. В днешния свят отново се завръщат с пълна сила големите философски въпроси за мястото и пътя ни под глобалното небе, за разбирателството и сблъсъците помежду ни, за все по-сложната ни връзка с природата. Това означава, че през вековете с нищо не се е променила причината тази „любов към мъдростта“ да ни съпътства и да ни пази по някакъв начин.

-        В кои сфери на живота философията може да ни бъде от особена полза?

-        Мога да започна да изброявам и да не спра: в разрешаването на проблеми от всякакъв характер, в организирането на работния ни ден, на плановете ни за образование и професионално развитие. Философията има своето отражение в общуването, в отглеждането и възпитанието на децата ни, така че да израснат любопитни и внимателни към хората и света, и най-вече към себе си. Тя ни помага в откриването на удоволствие от дребните неща, в намирането на надежда и любов, и на вътрешно спокойствие.

-        Как може да се възроди интересът към тази наука?

-        Не мисля, че той някога е залинявал, или че има такава опасност. Въпросите, от най-малките до най-грандиозните, винаги ще си останат част от нас, съответно – и търсенето на решения. В споделеното интернет пространство възраждането на интереса към философията е много осезаемо. Но във политическото управление и медиите свободомислието и инакомислието е нож с две остриета. Интересно е, че ирландският президент Майкъл Хигинс (и писател) в своя реч преди време отбеляза колко е важно ранното образование на децата по философия и нейното по-широко разпространение. Той каза: „Учете философия, за да излекувате нашето общество на „пост-истината“!“

-        Откъде е добре да започне пътят ни към философията? Разбираеми ли са за нас мъдреците на древността като Сократ, Конфуций, Соломон, Сенека?

-        Можем да започнем този път откъдето искаме, но в зората на философията ще намерим онези „златни ябълки в сребърни съдове“, с които Соломон сравнява точно казаните думи. Древните мислители са уловили тънките моменти на доброто и злото, щастието и скръбта, мъдростта и глупостта в проблясващи през вековете формули – всеки през думите на своята епоха и житейски път.

-        Как се е гледало на философията в тяхната епоха?

-        Тогава философията е била любов към мъдростта не в днешния абстрактен смисъл, а съвсем буквално. Битието се е възприемало като вечно жив огън, като самия въздух, като течаща вода. Но в такива моменти, когато тази универсалност и сила на философията се осъзнава от управляващите, тя е била и чаша с бучиниш. Онази чаша с отрова, която Сократ изпива, след като е обявен за виновен в две неща: затова, че безчинства, като изследва това, което става и под земята, и на небето, обръща мястото на доброто и злото и учи другите на същото; и че със своите речи и постоянно задаване на въпроси разваля младежта и не вярва в боговете на държавата, а в свои собствени божества.

-        Какво от мъдростта на философите от премиерната книжна поредица бихте откроили?

-        В Сократ ме удивляват неговата неизчерпаема сила и възгледът му за демоничното в смисъла на вътрешен дух, който задвижва и подбужда към дадени мисли и действия. Самият той е възприеман от неговите последователи като демон – като двигател на духовната енергия на бъдните поколения. Конфуций е важен в много аспекти, но лично за мен – преди всичко с това, че изтъква като най-висша ценност колективния живот, основан на отговорността, уважението и доверието между хората. Соломон впечатлява с наистина поразителната точност на размислите за всичко, което си струва в живота, и за необходимата битка то да бъде отстоявано. Сенека и останалите стоици – с учението за дистанциране и поглед отвън и „над“ нещата, за вътрешната непоколебимост.

-        Могат ли да предизвикат мислите им, стигнали до нас, дълбока промяна у човека?

-        Зависи дали човек пази в себе си скритото желание за предизвикателство, онова детско усещане за очакване, че нещо ще се случи или ще се промени. Ако сме открити към това, което ни се казва, една дума само може да прекоси столетията и да ни преобърне

-        Какъв е смисълът в това да се възраждат чрез нови и нови книги притчите на древните философи?

-        Смисълът е да се научим да вникваме в думите, които четем, и да им позволяваме да ни разкриват важни и по-дълбоки измерения на живота, на взаимоотношенията ни и на нас самите. Заслужава си да опознаем цялото това богатство, за което древните са имали чудесна представа две и половина хилядолетия преди нас, и да го направим своя основа за по-осъзнат живот.

-        Каква психологическа нагласа трябва да има човек, за да посегне към философска книга?

-        Водещ е копнежът да разберем нещо съкровено за себе – нещо, което иначе винаги ни се изплъзва, няма го в женските романи или в телевизионните сериали.

-        Нужно ли е да имаме познания по философия, за да проумеем древната мъдрост?

-        Философията като начинание се превръща в математика от думи. За да имаш смелостта да кажеш нещо, трябва да можеш да го аргументираш и защитиш. Така че може би колкото по-малко знае човек за академичната страна на философията, толкова повече може да почувства, че разбира автора пред себе си и да съпреживее написаното от него без всякакви аргументи. Новото, непознатото и неопитаното винаги е по-грабващо.

-        Достатъчно ли е образованието по философия в училищата?

-        Днешните деца са обградени с много повече предмети и информация, с по-нюансирани емоции и преживявания. Оттук и нуждата им да се обособят като личности идва на много по-ранен етап. Затова вече е късно чак в гимназията да се започне изучаването на философските дисциплини, трябва да се започва още в предучилищна възраст.

-        Конфуций е искал учениците му да мислят задълбочено и самостоятелно – нещо, на което днес в училище все още не учат децата…

-        По същите причини във Финландия се прие проект за преподаване, базирано на асоциативното мислене на децата и отмяната на обособени учебни часове. Проблемът е, че децата влизат в образователната система като будни и мислещи хора, но нещо в нея явно възпрепятства този процес и им е трудно да се запазят и развиват като такива.