7.67 € / 15.00 лв.
| Категория: | Нехудожествена литература, Публицистика, История, Други, Поредици, Български мистерии, Световни мистерии, Хипотетика, Книга с автограф, Книги до 10 евро |
| Корица: | Мека |
| Страници: | 192 |
| Формат: | 13х20 |
| ISBN: | 978-954-515-646-5 |
| Тегло: | 175 |
| Дизайн: | Николай Киров |
Магура е сред най-големите и красиви пещери в Източна Европа, с изумителни скални образувания, с многобройни археологически находки, естествен дом на редки видове от флората и фауната, с перфектни условия за отлежаване на пенливо вино.
Но тя е уникална най-вече с друго: с изключително добре запазените пещерни рисунки, които нямат аналог не само в България, но и по света. Науката ни ги неглижира като примитивни, но внимателният поглед разкрива белезите на много по-древна епоха, с по-особен „почерк и стил“. Това не са просто битови сцени, а стройна система от символи и знаци, истинска протописменост. Зад привидната им простота се крият дълбоки познания за природния ред и за мястото на човека в него.
От книгата ще научите:
Изданието представя много интересни факти и теории, които отдават значимото на магурските записи като национална и общочовешка светиня, чието разгадаване и преосмисляне е задача със световна важност.
Какво разказват фолклорът и легендите?
Дълбините на пещерата са обиталище на свръхсилни и способни същества, които в едни предания са наричани дяволи, а в други – змей. Този змей според местния фолклор притежава огромни познания, умее да чете мисли и да внушава такива от разстояние, способен е, без да издаде и звук, да накара човек да върши разни неща. Освен това може и сам да се превръща в човек и да се разхожда между хората като равен с тях, без те самите да съзнават това.
Но каква нужда го отвежда при тях? Легендата допълва, че най-често змеят излиза от пещерата и идва при хората, за да си търси булка. От брака на змея с човешката жена на хиляда години веднъж се ражда юнак, герой, който закриля хората от областта от всякакви беди, даже – ако трябва – е готов да се опълчи на баща си, змея, и да го победи, за да докаже нечовешката си сила. (Подобни мотиви се срещат в почти всички световни митологии!)
Друга от легендите пък представя змея като тайнствен учител: фолклорният разказ твърди, че змеят от пещерата избирал хора от местните села, вземал ги при себе си и в тъмнината на убежището си ги учел на собствените си познания, след което ги пращал обратно, за да учат те другите. Така им дал занаятите, уменията да отглеждат редица реколти, сръчността да овладяват силата на вятъра и водата, да използват колелото, да съхраняват продуктите си, да произвеждат нови блага и т. н.
В общата си идея всички тези предания говорят за силата на знанието и за непреодолимата необходимост то да расте и да бъде предавано нататък. Освен това навяват на схващането, че за предците ни знанието винаги идва свише – от свръхсъщество, от посветен. Затова е ценно и трябва да бъде съхранявано – най-добре на недостъпно за непросветения ум място. Тъмните галерии на една толкова древна пещера, оцеляла достатъчно дълго през вековете, е вероятно най-подходящото място. Нейните гладко изваяни стени, постоянна температура и защитени от слънце и вятър кътчета прекрасно биха послужили за подобна цел в онова далечно време, в което единствено камъкът гарантира оцеляване и непреходност.