Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват – за територия, за власт, за ресурси, за слава, за идеи, за вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им – Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни – шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни – цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс – брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

Сръбско-българската война от 1885 г. е един отключовите моменти в съвременната ни история. Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември е първата крачка по пътя към националния идеал от Сан Стефано. Но спънките не закъсняват: Сърбия декларира, че „балансът на силите на Балканите е нарушен“, и напада България в опит да постигне териториално разширение на изток. Младата българска армия обаче изненадва всички със смелост, жертвоготовност и бойни умения, които не само компенсират липсата на опит и снаряжение, но и водят до бляскави победи при Сливница, Видин и Пирот. Паметните сражения оформят военния разгром на Сърбия само в рамките на две седмици. Демонстрираните героизъм и готовност за защита на националните интереси придават особен романтизъм на тази война и я превръщат в първото бойно изпитание на Княжество България. Именно успехите в Сръбско-българската война „каляват“армията ни и проправят пътя към бъдещите върхове на българското военно дело.