Било ли е, или не е било?
През 1963 година влязох в театъра...
Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа – завинаги.
Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената?
Брутално беше разрушен моят втори театър “Възраждане”, с който така спартански устоявахме на превратностите на времето.
А първия – Бургаския – напуснах сам.
И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото.
Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните песни за деца и възрастни. Близо тридесет пиеси съм написал. И почти всяка е свързана с поезия и музика.
Не всичко публикувам тук – нямам време и възможност да възстановя толкова много песни, арии, дуети...
Реших да публикувам и двата свои анализа на “Хамлет” и “Чайка” – скандални постановки, които (боже, колко отдавна!) взривиха театралната критика.
Някой ден ще напиша голямата си книга за театъра, за всичките тези години, в които сцената бе моят дом.
Дано времето ми стигне...

Недялко Йорданов