Лого на Издателство Милениум

Островът на смъртта

Категория: Тийнейджърски книги


Меки корици
Формат: 13x20
Страници: 230
Година: 2011
ISBN: 978-954-515-143-9
  • Цена:
  • 10.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-15%) за 8.50 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Авторката е едва на 12 години, когато създава настоящия роман. Повече от три месеца „краде” от времето за уроци и домашни, за да пише за приключенията на Кристин, Джеси, Алекс, Мони, Маги Сашо и Цвети, призвани да спасят света.
 
Не смята себе си за гений, просто обича хубавите истории. „Пиша фентъзи, защото в него всичко е позволено. В книгите е по-интересно от истинския живот”, признава Анна Димитрова.
 
В романа й има всичко – пирати и русалки, вещици и духове, всевъзможни перипетии, и, разбира се, магия. Страниците са изпъстрени с екшън, любов, приятелство, съперници, геройство и смърт. В образите на героите неведнъж е вплитала черти на реални хора, които познава.
 
Ани вече работи върху продължението на книгата.
Първа глава
 
Огромният самолет лежеше на малкия остров като умрял кит насред поляна. От него излизаше пушек и нямаше как да разбера дали има оцелели след катастрофата. Колко исках да кажа на Баба, че най-безопасният според нея транспорт взима доста жертви!
 
И тогава го видях. Кашляше от силния пушек и се опитваше да излезе от смачканата ламарина. Знаех, че няма смисъл да губя време в търсене на помощ, затова се приближих. Да, беше човек, оцелял след днешната катастрофа. Момче, което се мъчеше да се провре през едно счупено прозорче, но не успяваше. Беше твърде едър, за да премине. Или пък прозорчетата бяха прекалено малки. А може би и двете. Започнах също да кашлям и след като ме чу, непознатият се скри обратно в самолета. Надникнах по-отблизо и вече с лекота можех да видя, че няма други оцелели. Или по-точно, нямаше други пътници изобщо.
 
- Сам ли пътуваш? – попитах.
 
- Може да се каже. Откраднах самолета на баща ми, защото той настоя да се отпиша от тренировките по футбол. Реших да избягам и ето ме – отвърна той.
 
- Чакай малко. Това е огромен самолет. Не може просто така да го подкараш...
 
- Не ти ли казах? Баща ми е пилот и през целия си живот не съм ходил на училище. От невръстен съм пред кормилото на самолета. Татко смята, че няма да бъда негов достоен син, ако си губя времето с футбол, вместо да стана пилот.
 
- И сега какво ще правиш? Ще се връщаш ли у дома? Или ще живееш на острова при пиратите?
 
- Пирати? Май ще остана. Харесвам пиратите. Понякога, когато татко не си е вкъщи, гледам ,,Карибски пирати“.
 
- Не мисля, че тези пирати са същите като Джак Спароу и останалите. Те не са обикновени. На този остров специално нощем вилнеят най-страшните пирати... – Не исках да го плаша, но трябваше да го подготвя за истината. И без това утре вече нямаше да е тук.
 
- Я чакай малко. А ти коя си? Какво търсиш тук? Загуби ли се, че стоиш при най-страшните пирати? Или просто живееш в близкия град и понеже няма какво друго да правиш, идваш да посрещаш паднали самолети?
 
- Тц. Нищо разбираш. Първо, няма никакъв град наблизо. Той е на около сто морски мили. Второ, сега е нощ. Трето, доста рядко падат самолети – иначе баба нямаше да ги харесва чак толкова много. И последно, четвърто – аз живея с пиратите, затова съм жива в момента.
 
Момчето вече изглеждаше впечатлено. Изгледа ме. Явно не му приличах на пират. Никак даже. Имах си всички части на тялото (включително и очи), носех нормални момичешки дрехи и косата ми не беше разчорлена като да е Хелоуин (който наистина наближаваше). Всъщност единствената следа от рана по мен бе един белег, голям колкото камъче, на дясната ми ръка, малко над китката. Бях го получила при едно нападение.
 
- Пирати, викаш. Къде са? Нали през нощта били още по-опасни? – запита той преспокойно. Тъкмо тогава един изстрел свирна на педя над главата му и се заби в дървото, на което се бе облегнал. – А има ли шанс да оцелея? Мога да върша всичко: да чистя, да готвя, да пера, да събирам съчки...
 
- Това ще го кажеш на капитана. Хайде сега да вървим. Трябва да разберем дали ще те пожалят, както направиха с мен, или... знаеш... Няма да говоря повече.
 
- Чакай, а ти как се спаси? Как ги накара да те пожалят? Моля те, кажи ми!
 
- Ами понеже знаех един от кодексите, решиха, че мога да им бъда полезна, като чета картите на съкровищата, помагам за чистенето на кораба и разни други неща, за които пиратите нямат време и не могат да вършат.
 
- Искаш да кажеш, че не си точно пират?
 
- Хей, от единайсет години съм по корабите и по островите. Мислиш ли, че като не убивам и не търся съкровища с останалите, не съм пират?
 
- Да, но това е без значение. Не виждам кораб, с който да се придвижвате. Криете ли го някъде? – попита той. Изглеждаше доста притеснен. Спомних си, че когато пиратите заловиха мен, аз изобщо не млъкнах и накрая те ме освободиха от оковите, за да спра да говоря (това беше условието, което им бях поставила).
 
- Точно в момента нямаме кораб, защото едни бандити ни го отмъкнаха изпод носовете, но днес по зазоряване ще отидем да завземем някой друг. Много е лесно.
 
- А какво точно правиш, докато другите търсят съкровища? Седиш и четеш книги?
 
- Разбира се, че не. Откъде да ги вадя тези книги? От водата? Ако е имало нещо там долу – посочих към морето, – то отдавна се е разпаднало. Знаеш ли как наричат морето старите пирати? Земята на мъртъвците. Ако някой от тях остарее, искам да кажа, ако оцелее до старини при толкова срещи със смъртта, може с чиста съвест да обяви, че е победил Земята на мъртъвците.
 
- Или по-скоро да благодари на Провидението, че не се е преселил там по-рано – изхили се момчето.
 
- Как ти е името? – попитах аз.
 
- Джеси. Мъжко име е. Знам, че има и женско, цял живот ми се подиграват за това.
 
- Аз съм Кристин. Когато пиратите ги няма да търсят съкровища, драги ми Джеси, или се бият с други пирати, аз... – направих пауза, за да стане по-драматично – ходя на училище. – Видях разочарованото му изражение.
 
- Не звучи много интересно. Ами ако ме пощадят, ще идвам ли с теб?
 
- Вероятно няма.
 
- Защо, аз предпочитам да разбера какво е да ходиш на училище, отколкото да ме учат на някакъв занаят.
 
- Имах предвид, че едва ли ще те пощадят. Но ако все пак го направят, тогава – да, сигурно ще идваш с мен, а следобедите ще те обучават на „мъжките” неща. Обаче не се надявай. Всичко зависи от баба.
21 коментара
  • гхф

    До издателството:Прочетох,че втората книга вече е написана.Кога ще излезе и по книжарниците?

  • gotin

    knigata vi e strahotna vie me vdahnovihte i az da napisha kniga

  • Мимо Гарсия

    Много е интересна и Ани безпорно има талант. Книгата е посветена на леля и,но и на нас-нейните верни читатели.С удоволоствие чакам продължението.А пък защо не и трилогия? Много ми е неприятно,че г-ца Димитрова замина в чужбина...Няма да имаме възможност за една сбирка.

  • вивиан

    Тази кнега е страхотна!!!Момичето има огромен талант!

  • ale9x

    6te ima i vtora? SUPER! Koga 6te izleze??? :D

  • изд.

    Ани вече работи по продължението. А май ще има и трета книга! :)

  • Kali

    Много яка книга! Ще има ли и втора?

  • Никифоров

    Момичето безспорно има талант, поздравления!

  • temenuga

    vzeh ia i sega ceta. zabavliavam se

  • Nadejda

    Knigata e strahotna.veche ia preporachah na vsichkite si priateli . Uspeh Anna! S netarpenie ochakvam sledvashtata:)

  • ale9x

    Hey, ng! Predstava nqmam kak drugi vazpriemat komentara ti, oba4e edva li nqkoi 6te slu6a 4owek pi6e6 ,,ne znam" zaedno. + knigata e vajna, ne kartinkata

  • ng

    незнам дали коментарът ми ще бъде възприет като обиден или нецензурен, но все пак ще го постна с доброто желание да направи впечатление поне на някой - незнам какъв е случая с тази книга, може би е чудесна, но издателството което се е заело с разпространението и трябва да знае, че корицата използва илюстрация, за която се съмнявам, че са платени права, а художникът надали знае, че работата му се ползва просто така. Обидно е. http://anry.deviantart.com/gallery/#/d1i6f2

  • InA

    Яко, суперяко!

  • Невена Копандова

    Браво на момичето, браво. Такива неща да се чуват. ЩЕ си я купя.

  • ale9x

    Kupih si q dnes i po4ti q zavar6ih... super e

  • DESSSI

    ВЕЧЕ СИ КУПИХ КНИГАТА И НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА Я ПРОЧЕТА

  • изд. Милениум

    Здравейте, книгата вече е налична! :) Можете да я поръчате тук или да я потърсите по книжарниците. Приятно четене!

  • Evgeni Uordanov Todorov

    Кога ще пуснете книгата да се продава?

  • Валентина

    Кога ще пуснете книгата да се продава?

  • Cvetelina Kalinova Penkova

    Koga 6te pysne6 knigata za prodajba.? :):)

  • Cvetelina Kalinova Penkova

    Koga 6te pysne6 knigata za prodajba.? :):)

Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката