ПРЕДГОВОР

Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа – времето на националните държави. Балканските войни са отражение на логичния преход от разпадащата се Османска империя към съвременните (от гледна точка на настъпващия XX век) монархии на балканските народи. И макар историята и политиката да следват своята собствена логика, а процесите, оформящи лицето на тогавашния свят, да са еднопосочни, днес ние се обръщаме към тези размирни години с епитети като „несправедлив“, „катастрофален“ и „провален“, опитвайки се да дефинираме мястото на периода 1911-1913 г. в българската история. Подобно на своите съседи на юг, запад и север и ние, българите, трудно успяваме да прокараме важното разграничение между национални сантименти и историческа реалност. Всяка една от страните, замесени в Балканските войни, претендира за определена доза несправедливост, която понася в техния ход. По стечение на обстоятелствата тези претенции се чуват най-силно от българска страна – страната на крайните губещи от двата конфликта. Загубата на Македония и по-голямата част от Тракия, както и предаването на Южна Добруджа на Румъния се отчитат като национална катастрофа, виновниците за която варират от подлите ни бивши съюзници, през подмолните Велики сили и стиг%D