За цариците в българската средновековна история е писано рядко и пестеливо. Главната причина е в ограничения изворов материал, създаден да следва доминантния патриархален модел, в който на съпругите, сестрите и дъщерите на монарха е отредено второстепенно, допълващо място. Търсенето на истината зад непознатите образи на българските владетелки обаче си заслужава усилията не само като дълг към паметта им, но и като своеобразен „друг“ прочит на историята. Тази книга доказва, че повечето от съпругите на българските царе в средновековната ни история са били забележителни жени – високо ерудирани и напълно равностойни на славните си мъже в сложните дипломатически отношения от онова време.