В известен смисъл тази книга представлява историята на ХХ век, както е бил видян от кабинета на Сталин. Това обаче не означава, че случилото се е разказано от неговата гледна точка. Докато го наблюдаваме как се е стремил да държи лостовете на властта в цяла Евразия и отвъд нея, не трябва да забравяме, че и други преди него са се вкопчвали в кормилото на държавното управление на Русия, както и че Съветският съюз се е намирал в същото сложно географско положение и е бил обграден от същите могъщи съседи, както и имперска Русия. Съветската държава обаче разполага с по-модерно институционално устройство, а начело е именно извисяващият се над всички Сталин, у когото бушуват непримирима смесица от фанатични марксистки убеждения и свръхчувствителност, наклонности на социопат и изключително усърдие и решителност. Една от задачите, които си поставих, беше да установя характеристиките на времето и причините за появата и израстването на тази личност. Другата ми задача беше да разгледам ролята на отделния човек на фона на гигантския размах на историята.

 

По принцип в изследванията на големите моменти от човешката история фокусът се съсредоточава върху мащабните структури и понякога се пренебрегва непредвидимостта на събитията; за разлика от тях, в биографиите се отдава преимущество на волята на индивида, но понякога по-мощните фактори, характерни за времето, убягват от вниманието. Целта на настоящата книга е да покаже в детайли как всеки от нас се радва на определени предимства или е обременен от съответните недостатъци поради положението на държавата си в заобикалящия свят, същността на институциите ѝ, историческата конюнктура (война или мир, депресия или икономически разцвет) и действията или бездействието на другите. Дори и диктатори като Сталин са изправени пред ограничен кръг от възможности за избор. В историята случайностите са нещо обичайно; непредвидените последствия и неочакваните обрати са правило. Пренареждането на историческия пейзаж обикновено не е по инициатива на онези, които успяват да завладеят върха, а се предизвиква от хора, изплували на повърхността именно заради нагласата си да се вкопчват във всяка възможност. Фелдмаршал граф Хелмут фон Молтке (1800-1891), главнокомандващ пруския, а впоследствие германския генерален щаб в продължение на тридесет и една години, с право счита стратегията за „система от хитрини“ или импровизации, тоест способността да превърнеш неочакваните обрати, предизвикани от другите или породени от случайността, в свое предимство. Благодарение на хитростта и съобразителността си, много често Сталин се облагодетелства от ситуации, които на пръв поглед изглеждат неблагоприятни. Неговото управление разкрива също така как, в изключително редки случаи, решенията на един човек могат коренно да променят политическото и социално-икономическото устройство на цяла държава и това да има отзвук в целия свят.

 

Този труд е резултат на дългогодишна изследователска дейност в редица исторически архиви и библиотеки в Русия и в най-големите книгохранилища на САЩ. Изследователската работа в Русия е много благодатна, но понякога напомня на романите на Гогол: някои архиви са напълно „затворени“ за изследователи, но независимо от това съхраняваното в тях циркулира из научните среди; изведнъж се забранява достъп до материали, които изследователят е чел преди това и т.н. Освен на архивните материали книгата се обляга и на огромно количество научна литература. Трудно е да си представим как би изглеждала първа част от настоящия том, ако не разчитах на добросъвестната работа на Александър Островски например. Всички изследвания и публикации, които съм използвал, са посочени в бележките в края на книгата.

 

Идеята за „Сталин“ дължа на своя литературен агент Андрю Уайли. Редакторът ми от „Пенгуин Прес“ Скот Мойърс старателно прегледа целия ръкопис и ме научи на много неща за книгите. Саймън Уайндър, редакторът ми във Великобритания, ми зададе проникновени въпроси и направи чудесни предложения. Други колеги, твърде много на брой, за да им благодаря поименно, щедро ми отправяха язвителни критики, които също подобриха текста. Изследователската ми дейност беше подкрепена от внушителен брой институции, в това число Принстънският университет, където имам привилегията да преподавам от 1989 година насам, и Нюйоркската държавна библиотека, където прекарах една година в Центъра ѝ за учени и писатели, ръководен от Жан Строс. Получих финансиране от Американския съвет на научните дружества, Националния фонд за хуманитарни науки и фондация „Джон Саймън Гугенхайм“. Изключително съм благодарен на библиотеката „Хувър“ в Станфордския университет, където за пръв път стъпих като гост от Бъркли, впоследствие станах участник в ежегодния семинар на Пол Грегъри за съветските архиви, а сега съм вече и асоцииран научен сътрудник. За посветилия се на изучаването на руско-съветската история от ХХ век, всеобхватните архиви на „Хувър“ и библиотеката с редки издания, ръководени от Ерик Уейкин, нямат равни на себе си никъде по света, с изключение на Москва.