Лого на Издателство Милениум

Разстрелът на Христо Ботйов

Категория: История

Оформление: Николай Киров

Меки корици
Формат: 13x20
Страници: 160
Година: 2016
ISBN: 978-954-515-380-8
  • Цена:
  • 8.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 7.20 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Истината за смъртта на националния герой

Кой уби Ботев? 
 
Това е една от най-големите загадки в българската история. По учебникарска представа са го гръмнали турските заптиета. Но така ли е наистина? 
 
Има ли предател в най-близкото му обкръжение? Каква е ролята на Никола Обретенов, Георги Апостолов и на другите му съратници?
 
Тази книга на историка Веселин Игнатов разравя фактите, съпоставя източниците, преследва уликите и представя разстрела на Ботев като криминален процес.
КАНОНЪТ
 
Фрагментът от ПРОТОКОЛА на нарочната комисия, който дефинира и декретира кога, къде, как, защотрябва да се е случило убиването на поета-революционер, гласи:
 
Като взе пред вид, че спомените на четниците и заключенията на комисиите, в които са участвували четници, са единствените положителни данни за разкриване картината на боя от 20 май 1876 г. и за установяване лобното място на Ботев, нарочната комисия на Института Хр. Ботев при Българската академия на науките след внимателно проучване на тези източници и грижливо обследване на самите места, прие единодушно за исторически достоверно следното:
 
1. На 20 май (1 юни) четата осъмнала на Таушаница, откъдето преминала в Лесков дол с намерение да почине и се нахрани.
 
Появилият се неприятел заставил четата да се изтегли бързо на седловината между Царева ливада и Вола, където станала първата престрелка. Тук било решено да се заемат отсрещните върхове – Купенът, Камарата и най-близкият връх на Околчица.
 
2. Четата с авангард начело с Войновски заела постепенно трите върха.
Ботев се установил на Камарата, откъдето ръководел боя.
 
Турците с превъзхождащи сили от черкези и редовна войска, подсилена с две оръдия, заели Царева ливада и южните склонове на Вола. Неприятелят се появил и по пътеката от с. Паволче.
 
3. Със заемане на трите върха четата отбивала непрекъснато турските нападения.
 
4. Следобед турците се опитали да обходят четата, за да ù пресечат пътищата за отстъпление. Това наложило Войновски с група четници да се насочи към височините на югоизток (Зъбера), за да отбие неприятеля. И боят продължил до вечерта.
 
Привечер турска тръба изсвирила отбой. Още преди пълното изтегляне на неприятеля четата се спуснала към падината Йолковица, а Ботев с част от щаба се спрял на югоизточния склон на Камарата.
 
Тук до един камък групата седнала да обсъди обстановката. Ботев седнал в средата, отляво седнал Г. Апостолов, отдясно – Никола Обретенов, а отпред – Перо Херцеговинецът. През време на разговора Ботев се изправил да види къде е четата. В същия миг неприятелски куршум пронизал сърцето му. Паднал на гърба си, той само изхъркал, без да може да продума. Смъртта настъпила моментално.
 
Куршумът дошел от север, откъдето през деня нападал неприятелят.
 
Потресени, другарите му взели всички знаци, които го отличавали като войвода, за да не се гаври неприятелят с него; взели и всичко ценно, което имало в него. Обретенов взел картата, която Ботев носел от лявата страна на куртката си. Тя била пробита от куршума и окървавена.
 
„Целунахме Ботев по челото, което беше чисто, разказва Н. Т. Обретенов, и в тъмно вече се оттеглихме, оставяйки трупа му до самия този камък, където беше убит, и отидохме към Крушевския извор да търсим четата.“
 
5. Комисията единодушно прие, че лобното място на Христо Ботев се намира на югоизточния склон на Камарата над падината Йолковица, на мястото, посочено от Никола Т. Обретенов, единствения непосредствен свидетел, оставил сведения за последните минути на великия Ботев. (ЛМ 1959, 17-18)
0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката