В древността софистите първи осъзнали, че говорът и мисълта се подчиняват на определени правила, а красноречието е силен лост за въздействие над хората. Ораторското изкуство обаче изисква много повече от правилно подбрани думи. Нужно е умението да грабнеш вниманието на слушателя, да го убедиш в правотата на тезата си, да го накараш да се довери, дори да му поднесеш лоша вест по най-безболезнен начин.
В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат публичната реч като кратко телевизионно или интернет обръщение. Ала харизмата и темпераментът на личности като Наполеон, Оливър Кромуел, Мартин Лутър Кинг, Фидел Кастро, Джон Кенеди или Вапцаров извират от всяка тяхна дума дори и десетилетия след като са изречени. Значимостта им е не само в политически или културен аспект, тези публични слова са като капсула на времето, в която са запечатани куриозите и специфичните филологически, социологически, психологически и социални артефакти от изминалите епохи.
УВОД
Най-ранните учители по мъдрост, красноречие и изказ са били софистите. Подлагали всичко на съмнение, търсели доказателства, първи се досетили, че говорът и мисълта се подчиняват на определени правила, и овладели красноречието като наука за въздействие над хората.
Изкуството на словото изисква много повече от правилно подбрани и подредени думи. Нужно е също умение да грабнеш вниманието на слушателя, да го убедиш в правотата на думите си, да го накараш да се довери, дори да му поднесеш лоша вест по най-безболезнен начин. Изисква се повече от смелост да се изправиш и да говориш умно. Трябва да притежаваш и харизма.
В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат речта просто като кратко телевизионно обръщение.
Как бихме могли днес да си представим Наполеон, изправен пред войниците си преди решителна битка, да ги окуражава и напътства? Или неговото слово след победата? И обратното, дали днес бихме повярвали на Хитлер, който говори за нов държавен %