Превод от английски, немски, френски, испански, руски: Анелия Димитрова, Бойко Ламбовски, Веселин Петров, Георги Петров, Георги Попов, Даниела Стоева, Мая Ненчева, Николай Кулев, Огнян Стамболиев, Ружа Мускурова, Свидна Михайлова, Цветан Грозев Оформление: Николай Киров
В древността софистите първи осъзнали, че говорът и мисълта се подчиняват на определени правила, а красноречието е силен лост за въздействие над хората. Ораторското изкуство обаче изисква много повече от правилно подбрани думи. Нужно е умението да грабнеш вниманието на слушателя, да го убедиш в правотата на тезата си, да го накараш да се довери, дори да му поднесеш лоша вест по най-безболезнен начин.
В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат публичната реч като кратко телевизионно или интернет обръщение. Ала харизмата и темпераментът на личности като Наполеон, Оливър Кромуел, Мартин Лутър Кинг, Фидел Кастро, Джон Кенеди или Вапцаров извират от всяка тяхна дума дори и десетилетия след като са изречени. Значимостта им е не само в политически или културен аспект, тези публични слова са като капсула на времето, в която са запечатани куриозите и специфичните филологически, социологически, психологически и социални артефакти от изминалите епохи.
УВОД
Най-ранните учители по мъдрост, красноречие и изказ са били софистите. Подлагали всичко на съмнение, търсели доказателства, първи се досетили, че говорът и мисълта се подчиняват на определени правила, и овладели красноречието като наука за въздействие над хората.
Изкуството на словото изисква много повече от правилно подбрани и подредени думи. Нужно е също умение да грабнеш вниманието на слушателя, да го убедиш в правотата на думите си, да го накараш да се довери, дори да му поднесеш лоша вест по най-безболезнен начин. Изисква се повече от смелост да се изправиш и да говориш умно. Трябва да притежаваш и харизма.
В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат речта просто като кратко телевизионно обръщение.
Как бихме могли днес да си представим Наполеон, изправен пред войниците си преди решителна битка, да ги окуражава и напътства? Или неговото слово след победата? И обратното, дали днес бихме повярвали на Хитлер, който говори за нов държавен авторитет?
Понякога балансът между онова, което хората желаят да чуят, и това, което реално трябва да бъде съобщено, е крехък и тъкмо това прави политическото красноречие неделима част от харизмата на лидера. Друг път ораторът прилага правилото „Не ме гледайте какво правя, а ме слушайте какво говоря“ – как иначе биха могли да се тълкуват демократичните призиви на диктаторите от трибуните?
Отвъд спонтанните и пламенни речи пък понякога прозира личният темперамент на оратора – когато лорд-протекторът Кромуел разпуска Дългия парламент, в словото му има повече автентичен гняв, отколкото премерена и виртуозна реч, въпреки това думите му могат да бъдат отнесени към немалко различни събития в световната политическа история.
Но добрата реч не е задължително по политически теми. Амос Оз, Йосиф Бордски, Мо Йен са само част от нобеловите лауреати, които говорят вдъхновено за смисъла и стойността на човешкия живот и чрез думите си добавят нови нюанси.
В книгата са събрани някои от най-значимите публични слова от историята. От Цицерон до Ангела Меркел, тяхната роля може да се разглежда както от позицията на времето, така и като артефакт от специфична историческа епоха.
Много често казаното от великите личности носи особен заряд. То не само се отпечатва в съзнанието на масите, но и има удивителната способност да „мести планини“. Може би затова съставителите на сборника са го кръстили по този начин – „Речите, които промениха света“. Във всеки случай, поне дузина от лицата върху корицата ми бяха достатъчни, за да пожелая да се запозная отблизо с тази книга.
Здравейте, бих искал да знам каква е връзката между горната книга и ето тази тук:
https://www.bookdepository.com/Speeches-That-Changed-World/9781848660571 (Автор Саймън Монтефиоре) Искам да намеря нея, има ли я на български? Благодаря ви!