Лого на Издателство Милениум

Създания от време

Sale
Категория: Съвременна проза

Превод от английски: Надежда Розова
Оформление: Ина Бъчварова и Владимир Венчарски

Меки корици
Формат: 14x21
Страници: 392
Година: 2014
ISBN: 978-954-515-253-5
  • Цена:
  • 18.99 лв.
  • Промоционална цена 11.00 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:

Книгата е в шортлистата за "Букър" през 2013-а, а през 2014-а получава специална награда "Кръстан Дянков" за превод от английски на български. 

Романът „Създания от време“ на Рут Озеки е интелектуално и емоционално предизвикателство, което среща Изтока и Запада, миналото и настоящето, вечното и мимолетното, трагичното и комичното, случайното и закономерното. Тук всеки е никой, успехът е неуспех, началото е краят, квантовата физика е дзен будизъм…  Читателят и писателят  разменят местата си, за да съзидават и унищожават действителни и въображаеми светове. Задочната среща на Рут от северноамериканския континент и Нао от японските острови пресича гледни точки, асоциации и светоусещания в самобитна хармония, в единствен по рода си минорно-мажорен лад.

„Изящен роман – едновременно забавен и трагичен, назъбен и фин.” 
Los Angeles Times
3.
Поседяхме още малко, за да изсъхнат шортите и фланелката ми. По-надолу по брега в далечината сърфистите продължаваха да падат във водата и да изчезват.
 
– И тях ги побеждават вълните – посочих аз.

Джико присви очи, обаче не виждаше през своите цветя на празнотата.

– Ето там – показах. – Виждаш ли онзи? Тъкмо се изправя… прав е… прав е… О, падна!

Засмях се. Беше забавно да ги гледаш. Джико кимна, сякаш се съгласяваше с мен.

– Горе, долу, все същото е – каза тя. Типичен коментар в неин стил, насочващ към така наречената от нея „не-две“* природа на битието, докато аз просто гледам как няколко готини момчета сърфират. Научила съм се да не споря с нея, защото тя винаги печели, обаче то е като шегата с „чук-чук“, когато от теб се иска да попиташ: „Кой е?“, за да може другият да ти каже ключовата реплика от анекдота. Затова рекох:

– Не, не е същото. Поне за сърфиста.

– Да – съгласи се тя. – Права си. Не е същото. – Нагласи очилата си и добави: – Не е и различно.

Разбираш ли ме сега?

– Различно е, бабо. Целта на сърфиста е да се задържи върху вълнàта, а не да е под нея.

– Сърфист, вълнà, все същото е.

Защо изобщо си правех труда!

– Глупости! Сърфистът е човек. Вълнàта си е вълнà. Как така ще е все същото?

Джико погледна към океана, където водата и небето се сливаха.

– Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Човекът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà.

Тя посочи стръмните канари по брега.

– Джико, планина, все същото е. Планината е висока и ще живее дълго. Джико е дребна и няма да живее още много. Това е всичко.

Ето такива бяха разговорите с моята стара Джико. Никога не разбирах изцяло какво ми говори, но въпреки това тя се опитваше да ми обяснява по този начин. Мило беше.

Време беше да се връщаме в храма. Шортите и фланелката ми бяха изсъхнали и кожата страшно ме сърбеше от солта. Помогнах на Джико да се изправи и двете поехме обратно към автобусната спирка, хванати за ръце. Още размишлявах над думите ѝ за вълните и се натъжих, защото усещах, че нейната малка вълнà няма да остане за дълго и скоро отново ще се слее с морето. Знаех, че човек не може да задържи водата в ръка, но въпреки това стиснах пръстите ѝ по-силно, за да не изтекат.
"Създания от време" не е преработена, лесносмилаема мъдрост за масите в красива опаковка, пълна с предъвкани истини за живота и лишена от литературна стойност. Това е книга, която разкоства проблемите – на героите, на света, твоите. Премахва от тях всяко лустро, всяка маска, всеки опит да ги облечем в по-красиви думи и чувства и ги оголва до такава степен, че започваш да се чувстваш неудобно.

из ревюто на Милена Ташева в "Аз чета"

 

Случва се така, че Рут – канадска писателка, живееща на острова – намира плик, съхранил няколко малки рачета и книга със заглавие „По следите на изгубеното време”. Заедно с приятеля си Оливър – самоук природозащитник и антрополог, – Рут открива, че между кориците на книгата се таи дневник, а не magnum opus-ът на Марсел Пруст. Страниците са побрали трескавия почерк и динамичната история на петнайсетгодишната Наоко Ясутани.

из ревюто в блога "Книжен Жор" 

 

Рут Озеки се е справила чудесно в ролята си на разказвач на различни истории, предадени от различни хора, така че всеки от героите има свой собствен и неподражаем глас на страниците на "Създания от време": както Рут и нейният съпруг, така и Нао с нейния баща и мъдра прабаба. Резултатът е, че няма да може да оставите книгата, докато не я дочетете, а когато това стане, ще се зачудите дали някъде между кориците не сте изпуснали и вие няколко бели и празни листа, както се случва на Рут, докато дочита дневника на Нао. Дали краят не е друг, а вие само да сте си измислили последните страници?

из ревюто на Девора в блога "Библиотеката"

 

Такава е книгата на Озеки – впечатляваща, дълбока, истинска, макар и с нотка фантастичност. Прекрасен език, красиви метафори, интересна история, силни характери и динамика в развитието на сюжета. Какво повече може да иска един читател?

из ревюта на Арги в блога "Четецът"

 

"Романът на Рут Озеки има много достойнства: силните драматични сцени, ненатрапчивата ирония, завладяващата атмосфера, ловките и навременни скокове от Токио до канадския остров и обратно, както и сериозната философска амбиция."

из текст на Ангел Игов в "Култура"

 

Oбективно погледнато „Създания от време“ всъщност беше реалистична. Все пак човек не живее в рамките на една история. Хиляди неща нахлуват в света му и го променят, а много рядко той става свидетел на началото и края им. 
из ревюто на Станислава в блога "Левитация"
 
„Протягам се през времето, за да те докосна... и ти се протягаш да докоснеш мен.“ Непринуден начин да приближиш един човек до друг, една нация до друга нация, съвсем различна по дух и култура, и да скъсиш с няколко сантиметра разстоянието между две къстчета земя, разделени от океана. 
из ревюто на Mira Baldaranova в блога "Книжка с мишка"

0 коментара
Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката