Властта е нещо магнетично и желано. Тя носи привилегии, облаги, а много често и самозабрава. Издигнали се до върха на държавното управление, „богоизбраните” често отприщват бента на своите тайни пороци, страсти и влечения. Които всъщност не са нищо повече от обикновени човешки слабости, така характерни и за всички останали „простосмъртни”.

 

Най-разпространената и уж най-безобидна слабост на държавните мъже е към жените. Властта и силата, които тя дава, несъмнено привличат и самите дами. За много от тях една връзка със силния на деня е въпрос на слава, престиж и не на последно място, разбира се, на материални облаги. За самите властници извънбрачните връзки също са знак за сила, власт и мъжественост. Чрез тях те показват, че са могъщи и недосегаеми и че могат да си позволят неща, недостъпни за плебеите.

 

В Съветския съюз и останалите комунистически страни на теория е наложен един строг морал, който забранява извънбрачните връзки. Семейството е основната клетка на здравото социалистическо общество, тръбят лидерите на новата идеология и заклеймяват всяка интимна връзка и близост извън него. Разводът е нещо нежелано, а изневярата и прелюбодействието са абсолютно несъвместими с новия комунистически морал. Греховете, които така страстно и патетично заклеймяват от ораторската трибуна, обаче се оказват най-сладки за партийните другари от върховете на властта. И това като че ли важи най-силно за съветските вождове от Кремъл. Докато съпругата